Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Der Kerl!13 — извика той. Съжаляваше, че не му отказал. Наистина съжаляваше. Повредите! Повредите! Защо били нужни всичките тези повреди! Нямало никаква причина за повреди. Зная ли аз какви големи повреди му бил нанесъл? Аз бях донякъде удовлетворен да му кажа, че съм чул как старият му сандък пращи отпред и отзад, когато мина покрай мен.

— Минахте съвсем близо до мен — добавих многозначително.

Той вдигна и двете си ръце към небето при спомена за това. В едната стискаше белия чадър по средата и странно приличаше на продавача в една карикатура в един от неговите германски хумористични вестници.

— Ах! Опасно беше! — извика той. Стана ми забавно. Но веднага добави с вид на чистосърдечен човек: — Стената на вашия железен кораб щеше да бъде смачкана като… като тая кибритена кутия.

— Така ли мислите? — изръмжах и вече ми беше много по-малко забавно. Но докато стигна до решението, че тази му забележка не е отправена като злобна насмешка срещу мен, той вече бе изпаднал в състояние на силно негодувание срещу Фалк. Неприятностите, повредите, разходите! Gott verm!14 Да го вземат дяволите дано, тоя приятел! Зад тезгяха Шомберг с пура между зъбите си даваше вид, че пише нещо с молив на един голям лист хартия; и колкото повече нарастваше възбуждението на Херман, с толкова по-голямо облекчение съзнавах собственото си спокойствие и превъзходство. Дойде ми наум обаче, докато слушах ругатните му, че в края на краищата този хубостник е дошъл с влекача. Да кажем, че (тъй като трябваше да дойде в града) не е имал друг избор. Но очевидно той бе пил по чашка с Фалк, като или беше приел неговото предложение, или пък сам бе предложил да пийнат. Какво означаваше това? Проверих го, като казах надменно, че се надявам той да накара Фалк да заплати всяка стотинка от нанесените повреди.

— Точно така! Точно така! Не го оставяйте! — извика Шомберг от тезгяха, като хвърли молива си и потри ръце.

Не обърнахме внимание на шумните му викове. Но възбуждението на Херман изведнъж прекипя, както когато дръпнеш тенджерата от огъня. Наблегнах на съображението, че той вече няма работа с Фалк и с проклетия му влекач. Той, Херман, вероятно нямаше да се появи пак в тая част на света години наред, тъй като щеше да продаде „Диана“ още в края на сегашното пътуване. („Отивам си у дома като пътник на пасажерски кораб“ — бе измънкал той механически.) Затова се намираше извън всякаква опасност от злобата на Фалк. Всичко, което трябваше да стори, беше да изтича до агентите си и да спре изплащането на буксирната такса, преди Фалк да има време да отиде и дигне парите.