Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
XXV. Пайпър
Пайпър допълни своята класация от „Десет ситуации, в които Пайпър не свърши нищо полезно“. Да се изправиш срещу Скаридозила с кинжал и хубав глас, се бе оказало неефективно. След това, когато чудовището бе потънало в морските дълбини заедно с трима от приятелите й, тя пак не бе успяла да помогне с нищо. После Анабет, тренер Хедж и масата Бъфорд се бяха заели да затягат кораба, така че той да не потъне. Пърси бе потърсил приятелите им в океана, макар да бе изтощен. Джейсън, който бе не по-малко уморен от него, бе полетял над релинга като русокос Питър Пан, за да угаси пламъците, появили се след втората зелена експлозия, която бе осветила небето точно над мачтата.
Що се отнася до Пайпър, единственото, което можеше да направи тя, бе да се загледа в ножа си Каторпсис с надеждата да открие Лио, Хейзъл и Франк. За нещастие, кинжалът показа само нещата, които тя не искаше да види: три черни джипа с римски герои, които пътуваха на север от Чарлстън. Рейна бе зад волана на водещия автомобил, а над колите кръжаха гигантски орли. От време на време се появяваха блещукащи червеникави духове, които заставаха зад тях по магистралата, водеща към лагера на нечистокръвните.
Пайпър се съсредоточи по-силно. Видя кошмарните видения, които й бяха направили впечатление и преди — бика с човешка глава, който се издигаше от водата, и черния кладенец, в който Джейсън, Пърси и тя се мъчеха да останат над тъмните води.
Тя прибра Каторпсис и се замисли как Елена от Троя бе успяла да запази разсъдъка си по време на Троянската война, особено ако този кинжал бе единственият й източник на новини. След това си спомни, че всички около Елена били съсечени от гръцките завоеватели.
Може би не бе опазила разсъдъка си.
До изгрев никой от тях не бе мигнал. Пърси бе претърсил морското дъно, без да намери нищо. Арго II не бе в непосредствена опасност от потъване, но без Лио нямаше как да го поправят напълно. Можеха да отплават, но никой не го предложи. Нямаше да тръгнат без липсващите си приятели.
Пайпър и Анабет изпратиха съновидение към лагера на нечистокръвните, в което предупреждаваха Хирон за римляните и случилото се във Форт Съмтър. Анабет бе предала разговора си с Рейна. Пайпър изпрати образа на джиповете, пътуващи на север. Лицето на добрия кентавър се състари сякаш с трийсет години по време на разговора, но въпреки това ги увери, че лагерът ще бъде защитен. Тайсън, Госпожа О’Лиъри и Ела бяха пристигнали. Ако станеше необходимо, Тайсън можеше да призове армия циклопи на помощ, а Ела и Рейчъл Деър вече сравняваха пророчествата си, мъчейки се да разкрият нещо повече за бъдещето. Работата на седемте героя в Арго II, напомни им Хирон, бе да извършат подвига си и да се приберат у дома.
След съобщението по Ирида героите бяха започнали да сноват нагоре-надолу по палубата. Не продумваха и дума, само гледаха към водата и се молеха да стане чудо.
Когато то най-после се случи и от морето вдясно на борд изскочиха три розови мехура, в които бяха Франк, Хейзъл и Лио, Пайпър полудя от радост. Тя се разплака от облекчение и скочи в морето, без да мисли какво точно прави. Не взе нито въже, нито спасителен пояс или нещо подобно. За момента обаче бе толкова щастлива, че доплува до Лио и го целуна по бузата, което много го изненада.
— Толкова ли ти липсвах? — засмя се Лио.
Внезапно Пайпър побесня.
— Къде бяхте? Как така сте живи?
— Дълга история — отвърна той и една кошница изплува до него. — Шоколадов сладкиш?
Веднъж покатерили се на борда, тримата се преоблякоха със сухи дрехи (горкият Франк трябваше да заеме чифт панталони от Джейсън, които му бяха малки). След това всички се събраха на квартердека за празнична закуска. Само тренер Хедж се оплака, че атмосферата става твърде лигава за вкуса му, и слезе долу да изчуква няколко вдлъбнатини в корпуса. Докато Лио се суетеше около контролите си, Хейзъл и Франк разказаха историята за рибешките кентаври и техния лагер за герои.
— Невероятно — каза Джейсън, — сладкишът е наистина великолепен.
— Само това ли имаш да кажеш? — попита го Пайпър.
— Какво? — погледна я изненадан той. — Чух историята. Рибешки кентаври и русалки, препоръчително писмо за бога на река Тибър. Разбрах всичко. Сладкишът обаче…