Господар на желанието

Дрейвън постави пръсти върху устните ѝ.

– Не, милейди. Това, което носиш там, е моето бебе — каза той и докосна корема ѝ нежно. – И това те прави още по-красива в очите ми.

Думите му я изпълниха с трепет.

– Толкова много ми липсваше – каза тя, обвивайки ръцете си около него.

– Обещавам ти, Емили, че никога повече няма да има причина да ти липсвам.

– Моят мил Дрейвън – прошепна тя срещу устните му. – Никога няма да ти позволя да се отделиш от мен отново.

През този следобед те правиха любов бавно и ненаситно, наслаждавайки се един на друг, докато не стана време Алис да дойде, за да я подготви за сватбата.

Дрейвън се облече бързо, после неохотно се отдръпна от нея и отиде долу, за да подпише документите.

За разлика от деня, в който сестра ѝ се омъжи, настроението на Хю беше мрачно и безрадостно. Дрейвън се надяваше баща ѝ да успее да остави различията помежду им настрана, заради доброто на Емили и детето им.

Тяхното дете.

Той се спря на тази мисъл. Тя му беше дала повече, отколкото някога бе очаквал да получи. И я обичаше заради това.

– А, тя идва – каза Хенри.

Заедно със Саймън, който стоеше от дясната му страна, Дрейвън се обърна, за да види как Емили влиза в малкото помещение, където те стояха със свещеника. Вместо цветовете на баща си, тя носеше рокля от светлочервено и пелерина в черно, захваната от брошката, която му беше дала.

Неговите цветове, отбеляза мислено той и го заля вълна от гордост.

Тя беше негова и никой никога нямаше да му я отнеме отново.

Церемонията бе кратка, но не мина без колебанието на Хю, преди той най-накрая да даде съгласието си. Дрейвън едва я бе целунал, когато Хенри повика стражите си, за да го съпроводят отвън на двора.

– Нe! – извика тя и протегна ръка към него.

Дрейвън целуна дланта ѝ успокоително и я пусна.

– Всичко е наред, Емили – прошепна той и нежно я бутна обратно в ръцете на баща ѝ.

Емили наблюдаваше как Дрейвън и Саймън хладнокръвно последваха стражите на двора, отреден за наказване на нарушителите.

Тя се отскубна от баща си и тръгна след тях. Спря, когато погледът ѝ попадна върху палача на краля, който чакаше с камшик, покрит с шипове в ръка.

Баща ѝ застана до нея и се опита да я върне обратно вътре.

– Не трябва да виждаш това.

Тя стисна челюст упорито.

– Той е мой съпруг и мястото ми е до него.

Но думите натежаха в гърлото ѝ и тя се молеше да има силата да остане на мястото си, докато гледа как му причиняват болка.

Хвърляйки ѝ нежен поглед, Дрейвън развърза туниката си и откри гърба си. Емили погледна към краля, надявайки се, макар да знаеше, че не е много вероятно той да сложи край на всичко това. По лицето на Хенри можеше да отгатне, че той се радваше на случващото се не повече от нея.

Но не каза нищо и надеждата, и сърцето ѝ посърнаха.

Палачът използва въжето от бесилката, за да завърже ръцете на Дрейвън над главата му.

Когато го беше приготвил, палачът погледна към краля.

– Започвай – заповяда Хенри.