Златният дявол

Приближих се. Ева зад мен извика Лео.

Наближаващата смърт бе направила изпитото лице на мексиканеца призрачно бяло. Черните му очи приличаха на гаснещи въглени в изстиващ огън, но в тях още имаше частички блясък. Не можех да разбера дали още диша, но чух слаб стон, като глух звук от далечен рог, да се надига от корема към пробитото гърло. Над него се носеше отвратителна смрад, мирис на гнилоч и жлъчка, която явно се изливаше с обилно изтичащата му кръв. Напълно голата му глава ме заинтригува. Дали не беше рак? Химиотерапия? СПИН? Почти виждах черепа под кожата му. Спомних си картинка от тетрадката на Дан: стара вещица, която не може да откъсне ръцете си от косата му. Само въшки ли беше търсила?

Какво искаше да ми каже Рок с последната си дума?

Преглътнах, за да премахна буцата, заседнала в гърлото ми. Черните очи на каубоя гледаха безизразно в празното пространство. Посегнах бавно с ножа и го подпъхнах под падналото тупе. Внимателно го вдигнах и открих сърповидната сянка под него на задимената слънчева светлина. Скалпът беше нашарен и с нездрав жълтеникав цвят. По него нямаше нито косъм. Продължих да повдигам перуката, докато не я свалих напълно от главата му.

Беше плешив като църковно кубе. Нямаше дяволски рога. Какво, по дяволите, си мислех?

Изведнъж кървавите му ръце се стрелнаха нагоре и ме хванаха за врата. Сграбчих китката му и вдигнах ножа. Палците му се забиха в трахеята ми. Задавих се и зрението ми се замъгли. Ева изпищя зад мен.

Забих ножа в гърдите му, острието мина с пукане през кости и мускули. Но палците му продължаваха да притискат шията ми, дългите му ръце имаха желязна хватка. Натиснах ножа по-дълбоко. Той стисна още по-силно и напълно прекъсна притока ми на въздух. Главата ми се напълни с кръв. Причерня ми. Сгърченото му в гримаса лице започна да изчезва пред погледа ми. Виждах само белите му зъби и празните орбити на очите.

Един труп почти ме беше удушил.

— Вдигни глава, Джак.

Напрегнах очи и видях голия до кръста Белочек да засенчва слънцето. Около него се виеше черен дим. Гласът му беше спокоен. Държеше брадва с дълга дръжка.

— Внимавай.

Извих глава колкото можех по-назад, гърлото ми още беше в хватката на убиеца. Белочек вдигна високо брадвата.

Каубоят изпищя. Очите му се съживиха.

Брадвата падна със свистене.

Плисна кръв, острието разцепи врата му и се заби в палубата. Желязната хватка на каубоя се отпусна. Отскубнах се и станах задъхан, лицето ми бе опръскано с кръв.

Белочек се мъчеше да извади брадвата от дървото. Главата на каубоя лежеше от едната й страна, но не беше напълно отделена. Белочек заряза брадвата, наведе се над трупа и извади ножа от гърдите на мъртвеца. След това пъхна острието под упоритото снопче от плът и сухожилия и с едно рязко движение нагоре го преряза. Взе главата и без да се бави нито миг, я захвърли в океана. Тя веднага потъна.

— Джак…? — Ева беше до мен и гледаше ужасена кръвта по лицето ми. Кимнах й, за да й кажа, че съм добре.