Един ден от залеза на света [bg]

— Така ли?

— Да. Тя наистина е актриса. Не поиска да има семейство и сега има син, който не знае кой е баща му. След развода — тя го получи, не аз — продължи да ми пише в Сан Франциско и затова я потърсих, когато бях в армията, в Ню Йорк, преди десет-единайсет години. Ех, де да не бях. Потресен бях. Все още я обичах. А малкото момченце разби сърцето ми. То трябваше да бъде мое, но не беше, това е. Добре че след няколко дена постъпих на служба на кораб. Иначе щях отново да се оженя за нея, защото тя беше толкова трогателна, а момчето беше съвсем безпомощно. Светът е пълен с такива майки и с такива бащи, каквито и да са те. И с такива момченца и момиченца, Божии чада. След пеенето, семейството беше всичко, което съм искал, или може би дори преди пеенето. Вероятно си мислех, че ако бях голям певец, щях да имам по-добър шанс, бидейки нисък и надарен със здраве и мускули, и с нищо друго. Ако първата ми съпруга беше безнадежден случай, втората беше още по-лоша.

— Като че ли подочух нещо за този брак.

— Две адски години. Заминах със самолет за Мексико Сити и сам поисках развод, ще ти кажа защо. Аз едва не я удуших една нощ. Не позволявай на никого да ти каже, че обикновената жена не може да бъде кучка като красивата. Първо, тя едва не ме побърка, като се присмиваше на гласа ми, на уроците ми по пеене, на работата ми — правех сандъци за Е. И. Фоли. Изработването на сандъци беше единственото нещо, от което разбирах и за което ми плащаха доста добре. Тя злобно ми се подиграваше, както постъпват глупавите жени със съпрузите си. Подиграваше ми се с омраза — с истинска гадна омраза. Търпях безропотно, защото си мислех, че ще й мине и ще имаме деца. Една нощ Фоли поиска от мен да работя до по-късно. Той имаше голямо количество червено вино „Малага“ и искаше то да се натовари в един от последните хладилни камиони преди полунощ. Съгласих се да продължа да работя до напълването на камиона. Не съм разказвал за това на никого. Как бих могъл? Всички си мислеха, че аз съм виновен за провала на втория ми брак, особено родителите й. Онази нощ, на път за вкъщи след работа се отбих в заведението на Оги на Вентура Авеню да изям един сандвич с шунка и да изпия чаша мляко. Срещу закусвалнята е барът, претъпкан с пройдохи, които си приказваха. Какво ще кажете за фантастичната Ани на Калаверас Авеню? Шумен смях. При това непринуден. Ами кривокраката Мери на Моно Стрийт? А зашеметяващата Дови на Мейпълуд? Устата ми, пълна с хляб и шунка, се схваща. Не мога да дъвча. Зашеметяващата Дови на Мейпълуд? Жена ми се казва Дови. Живея на Мейпълуд. Зашеметяващата Дови, учителката? Жена ми е учителка. Не познавам никого от приказващите. Те са просто някакви пройдохи, които скитосват из града, нищо повече.