Един ден от залеза на света [bg]

Когато отиде на рецепцията в хотела, видя, че служителят там и телефонният оператор, които бяха нощна смяна, работеха съвместно по документацията, а обслужващият асансьора седеше на бюрото на портиера и четеше забавна книга. Взе ключа си от рецепцията и обслужващият асансьора стана.

— Хей, Йеп! Кога се върна?

— Тази сутрин. Том, нали?

Качиха се в асансьора и човекът плъзна вратата, докато се затвори.

— Томазо. Кръстен съм на светеца. Никой не ми каза, че си се върнал. Поемам дежурството в полунощ и никой нищо не ми казва. Знам защо си се върнал.

— Защо?

— По същата причина, поради която се върнах в Хавана миналата година. Да видя къде съм живял някога. Според теб колко време останах?

— Две седмици?

— Толкова мислех да остана, но останах само два дена. Отивам с кораб. Връщам се със самолет. Седя в самолета и плача.

Асансьорът спря и Том отвори плъзгащата се врата.

— Защо плача? Защото майка ми е вече много стара, много смахната. На повече от осемдесет е, а пък аз съм най-младият в семейството. Моите братя ми пишат всяка година. Ела да видиш мама. И аз отивам да видя мама. Сега съм американецът. Нося подаръци за всички, но особено за нея. Занасям лъжи — че работя в голям нюйоркски хотел. Управител съм на хотела. Щом се връщам в Ню Йорк, две седмици не изтрезнявам. После се връщам на работа. Обличам си униформата и обслужвам асансьора. Няколко дена по-късно пристига телеграма. Снощи мама почина.

Той стигна по дългия коридор до своята стая, легна си и заспа.

Събуди се с чувството, че е спал дълго, но се оказа само половин час.

„Ами ако болката не е психосоматична? Ако старата разнебитена машинария вътре в теб съвсем се е скапала и се мъчи да направи непосилен за нея ремонт?“

Изпи две чаши студена вода и пак си легна, за да прегледа първия от четирите сутрешни вестника, които бе купил на път за вкъщи. Стигна до колонката на Уинчел и я прочете, защото винаги правеше така, винаги когато беше в Ню Йорк. Същите стари имена, същите стари клюки: любов, ухажване, брак, деца, изневяра, развод, омраза.

Прочете репортаж за втория мач от бейзболния шампионат, след това се запозна с резултатите от надпреварата и накрая загаси лампата и продължи да спи.

Когато се събуди, беше четири и половина.

„Всички пият хапчета. Може би и аз трябва да пия хапчета.“

Изпи още една чаша вода и прегледа още един вестник. Още клюки, но същите имена.

Опита пак да заспи, но спа лошо.

Беше дванайсетгодишно дете, което тичаше из Фресно. После беше по-голям, но все още тичаше — из Сан Франциско. Сетне из Ню Йорк.