Един ден от залеза на света [bg]

— Не можеш да върнеш децата в Сан Франциско.

— Разбира се, че не, защото искам децата ми да бъдат с майка си, винаги.

— О, колко благородно. Колко пари ни изпрати за три месеца?

— Не много, но не забравяй, че имам много дългове за изплащане, в това число къщата, множество безумни сметки, които ти натрупа по време на развода, включително данъци и просрочени плащания, включително твои и на децата сметки при лекари и зъболекари.

— Неусетно пак ще забогатееш. Можеш да бъдеш богат още утре, стига да поискаш.

— Ако си приключила, ще ти поръчам такси. Искам да се прибера пеша.

— О, не. Ние току-що дойдохме. Толкова е приятно тук.

— Не мога да си позволя още една бутилка.

— Аз ще платя с чек.

— Когато ти изпратят сметката, как ще платиш?

— О, те никога не бързат.

— Не, благодаря.

— Бутилката не е съвсем празна, нали?

— Не е.

— Ще бъдем приятели и няма да спорим и да умуваме, и да мразим, и да вършим всички останали досадни неща?

— Дадено.

— С какво се занимаваш?

— С писане, разбира се. Мисля, че книгата, която току-що довърших, има значителен шанс да бъде публикувана в някое голямо списание. Изпратих я на един редактор.

— Сигурна съм, че ще я приеме. Срещаш ли се с някоя?

— По веднъж с всяка, защото всяка има дълга, нещастна история за разказване, а пък аз не мога с нищо да помогна. Все същата история. Ти с кого се срещаш?

— О, както обикновено. Излизам да се позабавлявам. Подготвянето на роля за Бродуей отнема много време и енергия. В края на деня съм толкова уморена, че просто се прибирам вкъщи с такси и се тръшвам на леглото. Никога през живота си не съм работила така усилено.

— Но пиесата не е добра?

— Пълен боклук е, но това не означава, че не може да има голям успех. Както знаем, това би могло да означава, че тя ще има голям успех.

Щом изпразниха бутилката, те станаха и излязоха от заведението.

Помогна й да повика такси и когато се наведе напред да каже лека нощ, страните им се допряха.

— Приятели сме, нали? — попита тя.

— Разбира се.

— Не се безпокой за децата.

— Добре.

— Не се безпокой и за пари.

— Добре.

— Съвсем скоро пак ще си потънал в пари.

— Искам само едно — да платя дълговете си. Мога да бъда и беден.

— Ще дойдеш ли на премиерата?

— Да.

— И ще ми пратиш телеграма?