Един ден от залеза на света [bg]
- Автор: Сароян Уильям
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ФАМА
- ISBN: 978-954-597-372-7
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре, Йеп. Осем! И нито цент повече. Имам толкова много разходи всяка седмица. Хайде, склони, да се споразумеем и да се залавяме за работа.
— Не. Няма сделка.
— Колко искаш?
— Искам петнайсет. Написах я в определения срок. Аз трябва да разпределя ролите и да я режисирам — това е много работа. Не броя онази част, която няма цена, която не може да бъде закупена, която не може да бъде поръчана, сякаш е търговски артикул на пазара — не броя и самото писане. Не искам да се пазаря, но искам да бъда отзивчив, затова ще направя компромис и то голям компромис, само че ти трябва да решиш веднага. Ще приема десет хиляди.
— Трябва да поговоря със сътрудниците си.
— Няма сделка.
— Йеп, знаеш, че не можеш да я продадеш никъде другаде. Ако можеше, съмнявам се, че щяха на драго сърце да ти платят повече от две хиляди. Знаеш това.
— Дори и така да е, десет хиляди или нищо.
— Добре. Тъй да бъде. Можеш ли да дойдеш тук утре сутринта в десет?
— Ще дойда. А правото на данъчен запор? В сила ли е още след три години?
— Всъщност този въпрос възникна преди да ти се обадя и аз говорих с нашия юридически отдел. Според тях правото на запор не е в сила. Тоест можем да ти платим десетте хиляди веднага след представлението.
— Не искам парите. Искам да ги изпратите на данъчните.
— Каква част от тях? Две хиляди?
— Цялата сума. Трябва да си платя данъците, това е.
— Както кажеш, Йеп. Ще трябва някак да решим този данъчен проблем.
— Как?
— Ще измислим нещо.
— Просто ми възложете да напиша нещо. Просто ми платете да го напиша — и след това просто предайте парите на бирника. Този е начинът за решаването на проблема.
— Ще измислим нещо. Ще се видим в десет сутринта.
— Добре.
— Още нещо, Йеп… длъжен съм да го кажа. Радвам се, че си пак в града… в работата и изобщо… Радвам се, че пак си в играта.
— Благодаря.
Затвори и влезе в бара току до телефонната кабина. Там имаше осем-девет посетители, които гледаха телевизия.
— Ирландско уиски с лед, лимонова кора, вода. Кой победи?
— Пак „Янкис“.
Отпи глътка от ирландското уиски и си помисли, че на Ван това няма да му хареса.
Допи уискито и влезе във фоайето. Видя Бърт да си бъбри с шкембестия човечец, който държеше вестникарската будка — вестници, списания, пури, цигари, бонбони, аспирин, Алка-Зелцер, ножчета за бръснене, кутии шоколадови бонбони.
— Не мога да пия повече — каза той.
— Аз мога — рече Бърт. — Вода. Не мога да си позволя нищо друго. Това е господин Акърс. Той държи вестникарската будка от десет години.
— Какво харесват най-много гостите на хотела, господин Акърс?
— Булевардни списания. По-рано харесваха списания за кино, а сега новите списания, в които пише всичко за сексуалния живот на известни личности.
— Да, това сигурно е страшно интересно.
Той тръгна по дългия коридор по посока на Петдесет и седма улица. Видя стенографките, две сестри, които седяха край две малки масички под нисък свод и пишеха бързо на машина. Какво пишеха? Писма? Доклади? Списъци? Пиеса? Роман?
Сега хотелът имаше портиер в морава униформа с червени кантове.
— Такси?
— Не, просто отивам до ресторанта.
— Кога се настанихте.
— Тази сутрин.
— Ще поостанете ли?
— Вероятно.
— В шоубизнеса ли сте?
— Писател съм.
— Простете за нахалството, но как се казвате?
— Йеп Мускат.
— Вие сте Йеп Мускат? Аз съм Дана. Стенли Дана. Казаха ми, че сте гостували в този хотел много отдавна, но не съм си и помислял, че ще ви срещна на излизане оттук. Най-големият ми син е пианист — гастролиращ пианист, но работи с оркестъра на Ен Би Си. Вторият ми син е крупен инвеститор на Уолстрийт. Но най-малкият ще се развълнува, когато разбере, че съм се запознал с вас. Той е писател. Тоест иска да стане писател. Не знам дали ще ми повярвате, но вие сте любимият му автор?