Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Не бях виждала мъртвец през живота си — ако не броим посещенията в местното погребално бюро, — докато не започнах да излизам с Бил (който, технически погледнато, е мъртъв, разбира се, но аз имам предвид човеци мъртъвци).
Сега често се сблъсквам с подобни гледки. Добре че не се стряскам лесно.
Този конкретен мъртвец изглеждаше на около четирийсет — нелеки — години. Имаше татуировки по целите си ръце, доста нескопосно направени, като онези, с които се сдобиваш в затвора. Липсваха му няколко от най-важните зъби. Носеше рокерски дрехи: мазни дънки, кожено елече и доста гнусна тениска отдолу.
— Какво има на гърба на елечето? — попита Сам, сякаш това имаше някакво значение.
Буба послушно обърна трупа на една страна. Китката на човечеца се прегъна под тялото му и на мен ми призля. Насилих се да погледна към гърба на елечето, украсено с изображение на вълча глава в профил. Силуетът на главата изпъкваше на фона на бял кръг, вероятно луната, и изглеждаше така, сякаш виеше срещу нея. При вида на рисунката Сам се разтревожи още повече.
— Върколак — мрачно изрече той.
Това обясняваше доста неща. Навън беше твърде мразовито, за да тръгне човек само по елече, освен ако не е вампир. Върколаците не са чак толкова зиморничави, колкото обикновените хора, но гледат да носят палта в студено време, защото обществото им все още функционираше в тайна от човешката раса (без да броим щастливката мен и може би още няколкостотин мои себеподобни). Чудех се дали палтото на мъртвеца не висеше на някоя от закачалките до главния вход на бара; това щеше да значи, че се е криел в мъжката тоалетна и е чакал да се появя. Или пък е влязъл през задния вход веднага след мен. Може би палтото беше в колата му.
— Ти видя ли го да влиза? — попитах Буба.
Чувствах се леко замаяна.
— Да, мис. Сигурно те е дебнал на големия паркинг. Колата му се появи иззад ъгъла, после той излезе отвътре и се шмугна през задния вход около минута след теб. А аз веднага го последвах. Голям късмет имаш, че те придружавам.
— Благодаря ти, Буба. Прав си, късмет извадих с тебе. Интересно, какво ли е смятал да ми стори — полазиха ме ледени тръпки при тази мисъл. Дали просто е търсил някоя самотна женица, която да похити, или е искал да нападне именно мен? После осъзнах, че разсъждавам глупаво. Ако Ерик е бил разтревожен дотам, че да ми изпрати телохранител, значи е очаквал подобна заплаха, което, общо взето, отхвърляше вероятността за случайно нападение. Без да каже и дума повече, Буба се изниза през задния вход. Върна се след около минута.
— На предната седалка в колата му открих широко тиксо и някаква кърпа — рече Буба. — И палтото му е там. Донесох го, ще го подложим под главата му — приклекна и омота главата и шията на умрелия с дебелото камуфлажно яке.
Добра идея, като се има предвид, че човекът малко кървеше. Щом приключи манипулацията, Буба облиза пръстите си.
Сам ме прегърна, защото започнах да треперя.
— Странна работа — тъкмо казвах аз, когато вратата в коридора, която водеше към бара, се отвори и оттам надникна лицето на Кевин Прайър. Кевин е много приятен човек, но е ченге, а точно в момента подобна компания изобщо не ни трябваше.
— Извинявай, казанчето в мъжката тоалетна тече — рекох аз и хлопнах вратата пред тясното му, силно озадачено лице. — Вижте какво, момчета, предлагам ви следното: аз ще държа тази врата затворена, а през това време вие двамата ще натоварите нашия човек в колата му. После ще решим какво да го правим — подът в коридора имаше нужда от хубаво забърсване. Открих, че вратата всъщност можеше да се заключва. Досега не го знаех.
Сам се колебаеше.
— Суки, не мислиш ли, че трябва да се обадим в полицията? — попита той.
Година по-рано щях да набирам трескаво 911 още преди трупът да е докоснал пода. Но през тази дълга година научих доста неща, и то по трудния начин. Потърсих погледа на Сам и наклоних глава в посока към Буба.
— Как ще му се отрази затворът според теб? — измърморих аз. Буба си тананикаше първия куплет на „Синя Коледа“. — Ясно е, че двамата с теб няма как да сме го направили. Откъде толкоз сила? — подчертах аз.
След още миг колебание Сам кимна и се примири с неизбежното.
— Добре, Буба, хайде да отнесем този тип до колата му.
Изтичах да донеса парцал, а двамата мъже — така де, един вампир и едно свръхсъщество — повлякоха татуирания рокер през задния вход. Когато Сам и Буба се върнаха, заедно с облак леденостуден въздух, аз вече бях забърсала коридора и мъжката тоалетна (както бих направила, ако казанчето наистина течеше). Напръсках наоколо с ароматизиращ спрей, за да освежа въздуха.