Право на милосърдие

Половин час по-късно ближеше сладолед на фунийка и гледаше разгрявката. Айсинг се появи отнякъде и се настани до нея.

— Отдавна ли сте приятелка на моята звезда? — непринудено попита той.

— От около две седмици.

— В града ли живеете?

— Да — кимна тя и го погледна над слънчевите си очила: — А вие как го открихте?

— Познавах се с баща му.

— Сал?

— И вие ли го познавахте?

— Само от разказите на Греъм.

— Ясно. Много интересен тип. Искам да кажа — беше… Жалко, че свърши така. Разказваше страхотни вицове. Той ми каза, че Греъм са го отрязали от А група и не е зле да го пробвам. Радвам се, че го послушах. Момчето ми изкара сума пари…

— Много хубаво.

— Той е зряла личност, знаете. Роден лидер.

— Аз вече го харесвам, Крейг — усмихна се тя. — А как се запознахте със Сал? Купувахте риба от него?

— Не — поклати глава елегантният мъж, после понижи глас: — Той имаше протекции, знаете… Носеше ми късмет.

Сара усети как косъмчетата на тила ѝ леко настръхват.

— Какво означава протекции?

Мачът започна, един от защитниците на „Хорнетс“ нанесе силен удар по топката и я изпрати дълбоко в полето на противника. Айсинг скочи на крака. Сара го изчака да седне и повтори въпроса си:

— Какви протекции, срещу какво? Изгарям от любопитство, когато чуя за такива неща…

Очевидно горд, че може да предложи информация на едно хубаво момиче, Айсинг охотно се зае да обяснява:

— Имаше връзки навсякъде. Не зная как го правеше, но наистина имаше връзки с много високопоставени личности. Благодарение на тях никой не го закачаше, въпреки външния му вид и това, с което се занимаваше…

— А вие как се запознахте с него?

— Чрез един приятел. Греъм може би ви е казал, че се занимавам със залози, а също и с някои други неща. Понякога се налага да се прехвърлят пари от едно място на друго…

— И Сал го е вършел, така ли?

Той закачливо я докосна по коляното:

— Ама и вас си ви бива, Сара! Да, така беше… Давахме на Сал по някоя книжна торба с банкноти и той я занасяше където трябва, срещу съответния хонорар, разбира се… Но преди известно време спря, вероятно защото си е давал сметка, че започва да забравя… Беше изключително съвестен и явно не е искал да губи парите на хората.

Ето откъде са всички онези имена и телефонни номера в квартирата му, помисли си Сара. Не са били на доставчици на риба, а на комарджии!

— Греъм беше ли в течение? — попита на глас тя.

— Не знам, питайте него — отвърна Айсинг, после започна да рови из джобовете си. — Ето ви една картичка… Не ме разбирайте погрешно, но искам да я вземете… Вие с Греъм сте близки, нали?

— Доста — сви рамене тя.

— Е, звъннете, в случай че не ви потръгне заедно… Мога да ви предложа доста приятни неща.

— Личи си — усмихна се тя. — Ще го имам предвид.