Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Лание се загледа в походката му. Защо тоя Соума се е смъкнал цели три етажа до долу, след като всичко трябваше да приключи с една кратка проверка в компютъра на секретарката му? Нима копелето я сваля?!
Натисна клаксона. Сара ръкомахаше и говореше нещо на Соума. Може би му обясняваше, че трябва да си върши работата и не ѝ е до глупости… Свали дясното стъкло, приведе се над седалката и извика:
— Хей, Сара!
Не разбра какво точно се случи. Соума ли беше прекалено настоятелен, или пък самият той беше натискал клаксона прекалено припряно? Но вместо той да недоволства от двайсетминутното ѝ закъснение, тя беше тази, която се цупеше. Господи!
— Добре ли си? — попита.
— Да.
Добре съм, нищо ми няма! Ако забравя фактът, че мъжът, когото обичам, се е превърнал в беглец и трябва да го арестувам в секундата, в която го зърна!
— Тоя Соума да не би да ти досаждаше?
Тя само сви рамене.
Мълчаха в продължение на няколко пресечки. После Лание не издържа и попита:
— Какво стана горе?
— Нищо.
— Това нищо доста те е разстроило…
— Не съм разстроена — най-сетне го погледна тя.
— Да, точно така. Не си разстроена. Ти винаги си в това настроение — тихо и спокойно…
Още една пресечка.
— Казах му, че допуска грешка…
— Кой? — извъртя глава Лание. — Каква грешка?
Тя сведе поглед към папката в ръцете си.
— Гил Соума. С ей това нещо тук…
— Заповедта за арест? — погледна я загрижено Лание. — Какъв е проблемът?
— Русо.
— Пак ли започваш? Стига вече! Той го е извършил и толкоз!
— Добре де. Няма значение.
— Сара! — предупредително я изгледа той.
— Казах, че няма значение. Сигурно наистина го е извършил, след като ти мислиш така.
— Какво ти пука? Това е проблем на Соума. Ние сме обикновени доставчици.
— Прав си. Няма какво да обсъждаме.
— Освен това, той го е извършил. Просто защото няма кой друг. Нали направихме проверки? Всички останали са чисти. Чете ли материала в „Тайм“? За онази жена там, в Сакраменто? Той го е извършил!
Тя мълчеше.
— Какво?
— Помогнал е на баща си да се отърве от мъките, нали така?
— Да.
— Ами борбата? Ами показанията на проститутката от долния етаж? Ами цицината на главата му?
Марсел кимаше в такт с въпросите ѝ.
— Да, точно така. Той го е направил.
— За да вземе парите?
— Разбира се.
— Нали току-що каза, че е било асистирано самоубийство?
— Вероятно е започнало като такова, а после той се е сетил, че може да вземе и парите. Има и друга вероятност — постигнали са договореност за инжекцията, после старецът е променил становището си и Греъм е изпаднал в паника… Всичко е възможно, Сара. Но каквото и да е станало, той е бил там. И го е извършил. Понякога става и така. Едно време имах един подобен случай… Много добър човек, просто злато. Но въпреки това бе видял сметката на жена си…
— Била ли е болна?
— Да. Същата история. Не призна, че го е сторил.
— Защо?
— Слушай, ще ти хареса… Човекът беше някъде около шейсетте. Но много се страхуваше, че осемдесетгодишната му майка може да му се скара!
— Какво?!
— Чистата истина. Ти си първата, която я чуваш. Майката не вярвала в измишльотините за милосърдна смърт. По тази причина синът направил така, че всичко да изглежда като самоубийство. Но се оплел като пиле в кълчища и ние го спипахме.
— А не се ли е опитал да симулира убийство? Да открадне бижутата на жена си, нещо от тоя сорт?
— Не. Това явно не е било по силите му. Просто човекът не притежаваше акъла на нашия Русо, това е всичко. Но основната идея си беше същата…
— Благодаря за лекцията.
— Моля, винаги си добре дошла. Как мислиш, дали ще си е у дома?
— Русо ли? Съмнявам се…
Сара не се съмняваше, а беше абсолютно сигурна, че Греъм не си е у дома. Защото след онази дълга нощ, през която тя близна дланта му, той се премести в нейния собствен апартамент. За тази постъпка трябваше да си даде някакво оправдание, макар и наивно, и то бе, че в този момент срещу него няма повдигнати никакви обвинения и той трябва да бъде смятан за невинен. Но сега, когато обвинението беше факт, нещата коренно се променяха, колкото и неприятно да ѝ беше това.
Той разбра веднага, още в мига, в който тя затвори вратата зад гърба си и остана там, далеч от него. През последните няколко дни действаха по друг начин — от вратата тя се хвърляше направо в обятията му.