Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Какво има? — изправи се в средата на хола Греъм. — Какво се е случило?
— Тази сутрин, по време на редовно заседание на разширен съдебен състав, срещу теб е било повдигнато официално обвинение — отговори тя. — Нямам право да ти съобщавам това, нямам право и да бъда влюбена в теб. Длъжна съм да те арестувам, при това незабавно.
— Ще го направиш ли? — усмихна се с леко колебание той.
— Не е смешно!
— Права си, не е смешно.
— Тогава бъди така добър да не се хилиш!
— Няма да е трудно — кимна той, но остана на мястото си. Очевидно усети желанието ѝ да запази дистанция и се съобрази с него. — Как би желала да постъпя, Сара? Ако искаш, веднага си тръгвам. Така може би ще ти бъде по-лесно. Ако искаш — можеш и да ме арестуваш. Оставям на теб…
— Нима нищо не разбираш, по дяволите? — гневно го изгледа тя. — Не искам да те арестувам! — Силните ѝ рамене се приведоха напред, устните ѝ се свиха. — Това е грешка! Една огромна грешка!
Този път той пристъпи крачка напред, но тя вдигна ръка:
— Недей!
Той остана на мястото си, помълча малко, после тихо започна:
— Аз и баща ми…
— Тук не става въпрос за това, Греъм! — прекъсна го тя.
— А за какво става въпрос?
— За това, че аз съм полицай, а срещу теб има официално обвинение. В качеството си на полицай, би трябвало да доведа Лание право тук и да те откараме…
— Не се шегувам — погледна я той. — Тръгвам си, веднага. Ще се видим отново само след като се оправя с…
— Не, по дяволите! Няма да направим това!
— Тогава какво? — тихо попита той.
— Не знам — въздъхна тя и се тръшна на един от столовете в кухнята. — Нямам никаква представа…
Беше на прага на нервна криза.
— Ще ти дам един долар, ако ми позволиш да дойда и да те прегърна!
С тези думи Греъм прекоси разстоянието, което ги делеше, отпусна се на колене пред стола и обви ръце около кръста ѝ.
— Не се тревожи, всичко ще се оправи…
— Как? — потръпна тя и неволно се отпусна в прегръдката му. — Какво можем да направим? Аз няма да мога да те виждам. Ти изобщо не бива да си тук. Ако останеш, аз ще се превърна в твоя съучастница. Всъщност, вече съм престъпила закона. Как е възможно да върша това?
— Права си, не бива — кимна той. — Знаеш ли, ще отида да се предам. Ще звънна на Харди, ще науча къде живее и ще ида там. Той ще свърши останалото…
— Не искам да те предавам в ръцете им! — извика Сара. — Не искам да ходиш дори при Харди! Искам да останеш тук, защото това може би ще са последните ни мигове заедно! Не мога, просто не мога… Искам да кажа, че току-що започнахме, че всичко е толкова хубаво! Толкова е хубаво, нали, Греъм? — Сълзите вече се стичаха по бузите ѝ.
— Прекарахме няколко прекрасни дни — кимна той. — Нека се заловим здраво за тях, нека не ги забравяме… Какво ще кажеш? — Пръстите му нежно докоснаха мокрите ѝ скули.
— Как, Греъм? — проплака тя. — Кой може да каже колко време ще останеш в затвора? Дори да спечелиш делото, пак трябва да бъдеш в предварителния арест…
— Ще го спечеля.
Тя подсмръкна и мрачно поклати глава.
— Ами ако го изгубиш?
— Ще го спечеля. Никой не може да докаже, че съм извършил нещо нередно. Ще ги победя. Трябва просто да издържим, независимо колко време ще отнеме всичко това.
— Не зная — промълви тя. — Не зная дали ще издържим, дали трябва да издържим, дали можем да издържим…
— Ще издържим, обещавам ти! Твърдо дълго съм търсил тази връзка, за да я изгубя! Няма да те пусна, чуваш ли?
Харди беше много обезпокоен от изчезването на Греъм, но нямаше какво да стори. Вероятно полицията ще го открие по-бързо и ще му позвънят от затвора.
Междувременно имаше и други клиенти, които се нуждаеха от услугите му. Не толкова интензивни и комплицирани, но все пак услуги. Стараеше се да оставя петъчните следобеди именно за досадната, но необходима писмена работа по жалбите и кореспонденцията на дребните си клиенти — работа, която запълваше голяма част от времето му и благодарение на която си вадеше хляба. Приключи с поредния дълъг меморандум, вдигна глава и видя Ейб Глицки, изпълнил рамката на отворената врата.
— Сега вече разбирам как се чувстваш в твоята будка — стреснато промърмори той. — Всеки може да се появи при теб без никакво предупреждение… Хей, не беше ли днес великата дата? Монтираха ли ти врата?
— Готова е — кимна Глицки. От изражението на лицето му беше ясно, че няма желание да обсъжда поставянето на вратата си.
— Какво има?
Лейтенантът направи крачка напред.