Право на милосърдие

— Никой в нищо не може да бъде сигурен — рече той. — Пио получава болки в гръдния кош, отива в болницата и там умира…

— Пио?

— Аха. Ерменигелдо Пио. Той е ръководил рибния бизнес.

— За кого?

— Собствен бизнес — понижи глас Тоска. — Сам го е изградил…

— Голям? Искам да кажа, само Русо ли е работил за него, или е имало и други?

— Трийсет — трийсет и пет бона, в парично изражение…

— На месец?

Тоска пак сви рамене, този път в знак на потвърждение.

— Хората обичат риба. Всички се грижат за холестерола си. Но аз… — Пръстът му се насочи към чинията: — … аз предпочитам това. Не ми пука за холестерола.

— Жалко, че тоя Пио е умрял точно сега — остави вилицата си Лание.

— Сигурен съм, че и той не е бил доволен от този факт — позволи си тънка усмивка Тоска. — Но не е умрял точно сега, а преди около седмица…

В главата на Лание звъннаха предупредителни звънчета. И той, подобно на повечето опитни ченгета, изпитваше недоверие към случайните съвпадения.

— Направиха ли му аутопсия?

— Защо? Било си е истински инфаркт. Пио беше на шейсет и две и вероятно не е ял достатъчно риба… — Ножът му отразя късче месо: — Ако питаш мен, всичко е въпрос на гени. Дойде ли ти времето, нищо не може да те спаси…

— Голям философ си, Дан.

— Само в свободното си време — сви рамене Тоска.

— Виж какво, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти го кажа направо: Сал Русо с неговото камионче беше дребна риба. Пио зареждаше тирове, разполагаше с цяла рибарска флотилия. Седем дни в седмицата лодките му работеха в Хаф Мун Бей, чак до Томалес…

— А сега? Кой пое бизнеса след смъртта му?

— Според мен нещата са в процес на уреждане — усмихна се само с очи Тоска, после се пресегна през масата и потупа ръката на Лание. — Когато се появи вакуум от тоя сорт, винаги започват малки междуособни войни. После нещата се уталожват. Мога да ти гарантирам, че това няма нищо общо със Сал Русо…

Лание бе склонен да му повярва. Разбира се, ако става въпрос единствено за контрабанден улов на риба, дори и в тези огромни количества. Но ако има и нещо друго…

— Ако случайно се натъкнеш на нещо от сорта на наркотици, ще ми кажеш, нали?

Тоска остави вилицата си.

— Дрогата не се доставя по този начин, Марсел, и ти прекрасно го знаеш… Имам предвид корейците, виетнамците, китайските банди… Не виждам как срещу тях ще се изправи някаква групичка смотани рибари… Освен това, доколкото си спомням, ти май се готвиш да арестуваш момчето му, нали?

— Аха.

— Не си ли беше признал пред някакво списание?

— Аха.

— Тогава какъв е проблемът? — разпери ръце Тоска.