Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Теснотията не ми пречи — подсмихна се агентът. — Бил съм и в по-лоши условия, макар и не лично.
Фоайето между стаите и спалното помещение бе оборудвано с голяма маса и удобни кресла. Мора примирено вдигна рамене.
— Тук не само ще преговаряме, но и ще се храним. Поне храната ще получаваме от личната кухня на Ипсир, което значи, че ще става за ядене.
Тримата около масата се извърнаха към новодошлите. Единият се стъписа така, сякаш щеше да получи удар.
— Ти!… — успя само да изохка.
— Здравей, Жанг — усмихна се агентът. — Изглежда са забравили да те предупредят. — Обърна се учтиво към останалите двама. — Докторе, много съм щастлив да ви видя тук и искам веднага да ви благодаря за помощта.
Думония се поклони небрежно. Третият беше непознат — висок, кльощав и белокос, възрастта му не можеше да се определи от пръв поглед. Ясно беше поне, че е от Медуза.
— А вие сте?…
— Хейвъл Кунзер, главен администратор — отвърна любезно мъжът и му протегна ръка.
Агентът я стисна дружелюбно.
— За мен е голямо удоволствие да се срещна лично с вас.
Пак изгледа Жанг.
— Ей, ти какво ще правиш сега — ще ме гръмнеш, ще пукнеш от изненада или все пак ще се отпуснеш? Пийни нещо, ако ще ти олекне от това.
— Какво очакваше, да подскачам от кеф ли? — озъби му се кисело двойникът от Цербер. — Още не мога да се опомня от срещата с другите двама…
— О, и те ли вече са тук?
— Всички се събрахме — намеси се Мора. — Ако не възразяваш, след вечеря можем да започнем.
— Ами алтаварите?
— Те са две нива по-надолу. Не само на тях им харесва да са надълбоко. За нас вонят като престоял три дни труп. Собствената ни миризма не им е по-приятна, затова е най-добре да сме на отделни, херметично изолирани нива. Непременно ще те заведа при тях и ще те представя, ако желаеш — колкото да се увериш, че наистина са тук. Иначе е за предпочитане да си бъбрим по комуникаторите, за всеобщо… ъ-ъ, удобство. Не възразявай, преди да си ги подушил!
Агентът се засмя.
— Нямам нищо против, макар че наистина ще проверя дали са дошли. Боя се, че някои членове на Съвета още не вярват в съществуването им.
— Разбирам ги напълно. Сега да минем оттук, за да се видиш с останалите…
Следващото помещение наистина приличаше на казарма. Неколцина седяха и си приказваха или четяха. Отново всички глави се обърнаха към тях, когато влязоха, следвани от Думония и Жанг. Повтори се почти същата сценка. Тремон така се сепна, че подскочи и се удари в горната койка.
— Тремон и Лакош вече познаваш — подхвана Мора като учтив домакин, — останалите или дойдоха с тях, или са от екипите на другите Владетели, както Кунзер е помощник на Ипсир. На нивото под нас е оборудван комуникационен и координационен център с допълнителна заседателна зала. Всичко е готово, мистър Керъл.
Тремон и Лакош едновременно врътнаха глави в недоумение.
— Мистър кой?… — промърмори заядливо дребничкият мъж, но реши да не обсъжда темата пред всички.
Агентът не му обърна внимание, а се поклони леко на двете жени.
— Вие сте Дарва и Дилън, нали? Особено ми е приятно да се запознаем.
Те го зяпнаха озадачени, докато той изгледа изпитателно Тремон.
— Не си рискувал да доведеш Тай, а?
Грамадният мъжага изръмжа, все още зашеметен.
— Значи предавателят свърши работа?!
— По-добра, отколкото можеш да си представиш — тихичко го увери оригиналът и се обърна към Мора: — Ще предам на вашите техници кодовете, за да установят връзка със Съвета и да попитат кога ще можем да започнем. Не знам колко от членовете му са успели да се съберат, но несъмнено ще има достатъчно мнозинство. Бих искал да се срещна насаме с тримата си бивши оперативни агенти, а после, ако е възможно, отделно и с доктора. След това ще сляза да хвърля един поглед на алтаварите и ще съм готов.
Шефът на сигурността помисли малко.
— Да, всичко това ще се уреди лесно и все пак ти препоръчвам да хапнеш и да си смелиш храната, преди да се видиш с алтаварите. А и Владетелят Ипсир те кани на вечеря в личните си покои на горното ниво. — Той се запъна за миг. — Не си длъжен да приемеш поканата, разбира се.
— Знае ли всичко, което ти разказах за себе си?