Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Около него пърхаха четири оскъдно облечени млади жени с необичайно прекрасни лица и тела. Поднасяха ордьоври, пълнеха чаши, палеха пури и цигари. Вечно усмихнати момичета за забава, щастливо изпълняващи единственото си предназначение.
Ипсир го забеляза, ухили се като изкусен политик и тръгна към него, размахвайки ръка.
— Охо, значи вие сте се нагърбил със задачата да спасите Вселената!
Тонът му превърна думите в майтап — хаплив, но не и подигравателен. Агентът веднага схвана маската, която бе надянал диктаторът за вечерта — познатият от древността демагог, който охотно целува подадените в прегръдката му дечица, мошеникът, който знае, че келепирът му е в кърпа вързан. Владетелят щракна с пръсти и едно от момичетата изприпка тутакси при него. Зачака заповедта, настръхнала от готовност да я изпълни.
— Донеси на мистър… Керъл, нали така, едно хомау и чинийка от онези чудесни наденички.
Тя скоро се върна с поръчката. Агентът отпи от чашата — коктейлът му се стори прекалено сладникав. Затова пък остана много доволен от превъзходната дребна наденичка с пълнеж от сирене, набучена на клечка.
Ипсир го позанимава още малко със светски безсмислици и той откри, че никак не му е трудно да се държи любезно. Възмущението и яростта естествено не изчезваха, но засега ги държеше под здрав похлупак. Съмняваше се да е срещал някога по-покварен и зъл тип; и все пак бе преследвал и залавял мнозина гадняри, често дори му се бе налагало да споделя трапезата с тях и да търпи отвратителните им вкусове в забавленията.
Е, да, всички Владетели попадаха в тази категория. Лару бе въртял на пръста си гангстерските мрежи на десетина свята. Мора бе ръководил научните проекти на престъпното братство и в сравнение с някои от тях момичетата за забава изглеждаха като невинно пубертетско хрумване. В младостта си Кобе бе станал майстор в обезвреждането на роботизирани и компютърни алармени системи. Още държеше рекорд по броя на откраднатите шедьоври от непристъпни (както изглеждаха преди да нахълта в тях) музеи и галерии. Но колкото и да беше странно, агентът виждаше в тези тримата сродни души — подтиквало ги бе същото презрение, което и той самият вече изпитваше към доскоро най-стойностното за него. А и поне бяха достатъчно здравомислещи, за да живеят в реалния свят.
Очевидно Тейлънт Ипсир желаеше той да се провали в усилията си за предотвратяване на войната. Думония се постара да не остави никакво съмнение по този въпрос. Диктаторът жадуваше Конфедерацията да бъде пометена, дори нямаше нищо против всички хора извън Диаманта да загинат. За него май имаше значение единствено фактът, че той и харемът му ще оцелеят. Дори и алтаварите не смяташе за особена заплаха. Всъщност изглежда виждаше в пришълците поредния инструмент, чрез който би се справил с враговете си.
Сега този човек вдигна пръст и се засмя до уши — все същият приветлив политик, само невероятно студените очи издаваха отчасти какво прикрива.
— Почакайте ме минутка, ей сега ще ви покажа моята най-голяма скъпоценност!
Агентът чуваше как останалите си шепнат, предвкусвайки развлечението. И когато Ипсир се завърна шумно в залата, погледите на всички, особено нечовешките зеници на Мора, изобщо не бяха насочени към него. Диктаторът се готвеше да измъчва весело жертвата си, другите Владетели обаче искаха да изпитат самообладанието и волята на противника. Ако сега се издънеше, утре нямаше да започнат никакви преговори.
Тя изглеждаше почти демонично с тази дива, екзотична, чувствена красота, несравнимо по-впечатляваща от скиците в кабинета на Фалън. Въпреки всичко, което знаеше и изпитваше, агентът за миг се поддаде на първичното желание, на внезапно избухналата похот. По-късно осъзна, че точно това е бил ключът към успеха.
„Смятай я за непознато същество, което виждаш за пръв път.“
Оказа се по-лесно, отколкото би могъл да си представи.