Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм. Ъ-ъ… ако отидеш при тях, хлътваш в капана като останалите, нали?
— Това не ме плаши особено. Но не ми се вярва, че е задължително. Според мен те контролират напълно микробите на Уордън. Все едно ми е. Дойде време за избор на най-малката от няколко злини. Вместо да си докарам белята в опустошителна война, предпочитам да заседна до края на дните си в някой от световете на Диаманта. Комодоре, чуй и разбери какво ти казвам — няма значение ще постигнем ли успех в тези преговори или не. Нищо няма да остане същото.
Прекъсна връзката и поклати глава.
— Свържи ме с Мора. Сигурно още е в орбиталната станция над Лилит.
Само след минута мургавият особняк се появи на екрана.
— Почти те бяхме отписали — подсмихва се той.
— Сам знаеш, че за тези неща е нужно много време — вдигна рамене агентът. — Ходовете, които предприехте срещу Конфедерацията, причиняват страшен хаос, но шефовете все пак са готови да разговарят с вас.
Набързо обясни предложението си да бъде упълномощен за среща лице в лице, а Съветът да участва чрез комуникациите. Оставяше на противника да избере мястото.
Мора се замисли.
— Това да не е само номер, за да докарате флота?
— Нямаме нужда от хитрини. Вече няколко седмици огромна специално екипирана ударна група изчаква на две денонощия полет от Диаманта. Ще нападнат още щом им съобщя, че липсва друг изход. Ще останат наблизо независимо от развоя на преговорите, но ми се струва, че засега Съветът държи на дадената дума. Бих казал дори, че в момента забавянето обслужва по-скоро интересите на алтаварите, та да могат спокойно да довършат подготовката на отбраната си.
Мора кимна някак разсеяно, дори нехайно.
— Добре, нямам нищо против. Но всеки опит на ударната група да нахлуе в Диаманта ще означава край на преговорите. Разбрахме ли се?
— Това е повече от ясно. Кажи ми къде и кога да пристигна.
— Буджум е седмата голяма луна на Момрат. Там имаме напълно оборудван комуникационен център, също и приемливи удобства за участниците. Ще успееш ли да се добереш до 16:00 часа стандартно време утре?
— Ще бъда там, а дотогава ще имам и кодовете за установяване на връзка. Искам обаче да присъстват още няколко участници от Диаманта.
— Тъй ли? Кого имаш предвид?
— Първо, някой от по-старшите сред алтаварите, за да може да преговаря от тяхно име. Съветът поставя това като задължително условие. Второ, аз лично не мога да се ориентирам в политиката на Диаманта в момента. Кой ще представлява Харон?
— Моя милост, като временен Владетел. Кобе ще участва от името на Лилит, също и останалите двама легитимни Владетели.
— Разбира се, но ще доведете и един кукудоктор от водната планета. Казва се Думония.
— Нима? И за какво ни е?
— Да речем, че той е скритият ми коз в тестето. Думония е истинският Владетел на Цербер, но нито Лару, нито ти подозирате това. — Агентът за миг се наслади на вкамененото от изумление лице на Мора. „Най-сетне и аз да запиша една точка…“ — Моля те, ако е възможно, да осигурите също Парк Лакош от Харон, Кал Тремон от Лилит и Куин Жанг от Цербер.
Мора видимо се развесели.
— Бива, но от чие име ще преговарят те?
— Ще присъстват като гаранти. И без това щеше да вземеш Лакош със себе си, защо да не ги съберете и тримата? Те най-правилно ще преценят доколко съм искрен и добронамерен.
— Добър довод. Съгласен съм.
— Явно не се учудваш, че от Медуза не искам никого освен Ипсир.
Мъжът със странните очи се прокашля и сведе поглед.
— Разбира се, всички знаем какво се е случило на Медуза. За съжаление Ипсир направо ни проглуши ушите с хвалбите си. Той е изключително умен и безмилостен управник, но и крайно неприятен тип… — Шефът на сигурността на алтаварите сви вежди. — Хм… неизбежно е да срещнеш Ипсир и… неговата любимка. Гарантираш ли, че ще се въздържаш от отмъщение, докато траят преговорите?
— О, да, нека първо свършим важната работа! Залогът е твърде голям, за да си позволявам капризи от рода на лична мъст.