Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
— Не. Прецених, че е по-благоразумно да не се впускам в излишни обяснения. И макар всеки милиметър наоколо да се наблюдава и подслушва, мои хора седят в мониторния център.
— Благодаря ти. В такъв случай охотно приемам поканата. Не се тревожи, ще бъда добро момче.
Мора се поколеба за последно и кимна.
— Добре, ще предам на помощниците му да се подготвят за вечерята. Сега е… я да видим — пет и двайсет. Кажи ми кодовете, за да впрегна на работа техниците, освен това ще уредя никой да не те безпокои в заседателната зала до седем. След вечерята или рано сутринта можеш да се срещнеш с алтаварите. Удобно ли е да определим за начален час на преговорите десет преди обяд? Така и Съветът ще има достатъчно време, пък и ще сме свързали и комуникаторите при алтаварите.
— Отлично — кимна агентът и махна на двойниците си. — Искате ли да се усамотим за малко? Май имаме какво да обсъдим. Естествено дамите също могат да дойдат, стига да им е интересно!
Стояха и се гледаха изпитателно. Тремон си беше огромният звероподобен мъжага, какъвто го знаеше, а външността на Лакош още напомняше донякъде за влечуго, особено пък с опашката. Жанг в момента имаше тялото на младеж от цивилизованите светове и в сравнение с него агентът се чувстваше направо старец. Стори му се любопитно, че двете жени все пак не дойдоха на знаменателната среща. Е, поне щеше да си спести неудобните обяснения.
— Да приемем, че подслушват всяка наша дума, затова няма да кажа нищо, което не искам да бъде чуто от Мора. Веднага обаче ще ви изтърся най-неприятното — бях с вас през всяка секунда по време на приключенията ви. Познавам ви толкова добре, колкото и вие мен.
След различните преживелици още им беше трудно да не отварят уста в същия миг; често някой можеше да довърши с лекота изречението, започнато от друг.
Остави ги да си излеят неприязънта и засегнатата гордост. Жанг откровено обясни защо не е искал да присъства и Дилън:
— Дяволите те взели, значи си бил с нас и докато сме се любили. Нито ми е лесно да го преглътна, нито ще мога да й го обясня някак.
— Ами в такъв случай нищо не обяснявай — посъветва го оригиналът. — Да сме наясно още отсега — всички сте отделни и пълноценни личности! Аз пък съм мистър Керъл и вероятно само вие тримата можете да разберете приумицата ми. Ти си Тремон, ти си Лакош, ти си Жанг. Според мен най-лесно ще обясним какво ни свързва, ако прибегнем до… хм, по-близка до природата версия.
Другите кимнаха и произнесоха в един глас:
— Близнаци…
— Че защо не? И без това донякъде е истина. Всички ли сте запознати с положението?
Кимнаха, но той скоро установи, че в представите им зеят широки пролуки и се постара да ги запълни с по-важните подробности. Малко се учуди, че щом опряха до работата, гневът и обидата сякаш се изпариха — тримата почти веднага станаха съмишленици.
Накрая Лакош зададе опасния въпрос:
— А къде е нашият човек на Медуза?
Оригиналът въздъхна.
— Три пъти успяхме, един път се оляхме. Постижението си го бива все пак…
— Значи е мъртъв?
— Да, отпишете го — кимна сухо агентът. — Но точно неговата информация реши всичко. Проклет да съм обаче, спре ли да ме тормози съвестта до последния ми ден! След като анализирах твоите преживелици, Лакош, горе-долу ми просветна в главата. Ако тогава бях отпрашил направо към Медуза, вместо да се туткам, щеше да е жив. Всичко висеше на косъм.
Тремон подсвирна тихичко.
— Знаеш ли, до днес и тримата те мразехме даже в червата. Поне за себе си съм сигурен. — Лакош и Жанг кимнаха. — Но като те гледам сега как си затънал до гуша в говната, май излязохме късметлии. Е, не говоря за оня нещастник на Медуза, разбира се… Ние сме личности, имаме свободата си и свой собствен живот. А ти нямаш никого, дори Конфедерацията е зад гърба ти само колкото да ти забие ножа в определен момент. И всичко ще се стовари на твоята глава.
— Променил си се — намеси се Лакош и другите двама кимнаха отново. — Усеща се. Щом си преживял каквото се е случило и с четирима ни… Е, сега ще трябва да мъкнеш най-тежкия товар.
Агентът се ухили.
— Така е, поне донякъде. Ако не бяхме си поприказвали, никой от нас нямаше да се освободи окончателно от останалите. Сега поне се отървахте от мен. Стига нещата да потръгнат, ние четиримата май ще се погаждаме добре като… като братя. Иначе… дявол знае как ще си го отнесем!