Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Адмиралът, командващ специалната ударна група, въздъхна и поклати глава.
— Знаехме, че ни предстои тежка битка!
Пет секунди след унищожаването на разузнавателните роботи всички спътници на Конфедерацията, пръснати навсякъде из Диаманта на Уордън, бяха повредени безнадеждно. Остана само един канал за връзка с външния свят.
4
Голото каменно кълбо не беше нищо особено, но агентът призна, че изгледът към Момрат е изумителен — шареният кръг изпълваше почти една трета от небето.
Патрулният катер се отпусна върху очакващия го автоматичен док. Мъжът навлече скафандър и включи системите за изсмукване на въздуха от кабината. Изчака светлинния сигнал за отварянето на люка. Нямаше как да скачат херметичен ръкав към дребосъка, с който долетя. Забеляза две от совалките на Диаманта, но се учуди, че никъде не видя кораб от непознат тип. Или алтаварите още не бяха благоволили да пристигнат, или се пренасяха в пространството по друг, не толкова набиващ се на очи начин.
Щом доближи въздушния шлюз на хангара, светна зелена лампичка и той влезе в помещението, което веднага се херметизира. Неволно си спомни за двойния шлюз в орбиталната станция на Ипсир, защото и тук присъстваше камерата в комплект със странните излъчватели.
Не успя да се замисли какво ли може да означава това, защото го погълна мощно силово поле, точно както се бе случило с двойника му на Медуза. Процедурата свърши бързо, но агентът не изпита същите неприятни усещания като Тарин Бул. Да не би да беше някакво обеззаразяване? В такъв случай нямаше ли да е по-практично, ако бяха го изчакали да си свали скафандъра?
И лампичката до вътрешния люк светна в зелено. Озова се в доста просторна съблекалня. Побърза да се отърве от скафандъра, отвори чантата си и облече всекидневни панталон и блуза, после обу меки половинки с гумени подметки. Провери захранването на приемо-предавателя. Излезе от съблекалнята и по къс празен коридор стигна до асансьора. Макар да се усещаше по-лек, разликата със стандартното притегляне не беше голяма. Явно използваха изкуствена гравитация.
Кабината се оказа напълно затворена, само светлинното табло показваше колко надълбоко се е спуснал. Асансьорът скоро спря — макар да имаше отбелязани осем нива, агентът трябваше да слезе на третото.
Посрещна го Ятек Мора в лъскави черни дрехи и с много ефектно също тъй черно наметало, обточено с алени кантове. Досега си представяше особняка като едър мъж, но се оказаха еднакви на ръст с него. Очите му обаче си оставаха същите — погледът им беше непоносим.
Агентът не протегна ръка, само кимна.
— Ето ме.
— Добре дошъл на Буджум — с искрено дружелюбие го поздрави Мора. — Странно име, нали? Някой от изследователите, дошли след Уордън, е дал на външните планети и големите им спътници имената на герои от своите любими приказки. Доста озадачаващо… Апропо, като се заговорихме за имена, как да те наричаме?
Агентът сви рамене.
— Нека бъда мистър Керъл. Все ми е едно, пък и това име донякъде подхожда на обстоятелствата.
— Както желаеш — шефът на сигурността вдигна рамене, явно без да долови иронията. — Ако искаш, ще те разведа навсякъде, но те предупреждавам, че не е особено просторно. В края на краищата тук добиваме минерали, не идваме на почивка. Между другото, сигурно ще ти олекне, като ти кажа, че мина през силово поле с доста интересно въздействие. Микробите на Уордън, които гъмжат и на тази скална топка, вече ще те пренебрегват.
Агентът неволно се засмя.
— Брей, толкова лесно ли било…
Мора го заведе първо в стаята му — тясна килийка, може би пет пъти по-малка от модула в стражевия кораб. Това нямаше особено значение, разбира се.
Той се поколеба дали да вземе чантата със себе си, но се отказа и я пусна на леглото.
— Предупредете хората си да не я пипат, когато не съм наблизо. Някои нещица вътре стават извънредно неприятни, ако не знаеш как да боравиш с тях.
— Макар формално да се намираме на територията на Ипсир, всъщност тук командвам аз — увери го шефът на сигурността. — А за твоето положение ще е най-подходящо да употребим старото понятие „дипломатически имунитет“. И ти, и вещите ти са неприкосновени, с евентуалните нарушители ще се разправя лично. — Продължиха нататък и Мора побърза да му обясни: — Владетелите се свират в стаички като твоята. Останалите пък се сместиха в спалното на охраната. Мнозина недоволстват, но се боя, че само Ипсир се е настанил удобно.