Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Всички помълчаха, накрая Тремон промърмори:
— Съветът никога няма да подходи честно към тези преговори. Ясно ти е, нали?
Оригиналът въздъхна за кой ли път.
— Да, отначало ще шикалкавят. Няма да се размине, без и двете страни да пролеят кръв. Въпреки това утре ще се постарая с всички сили да избегнем тази опасност. Ще видим! Поне вие разбирате подбудите и позицията ми.
— Така е… — промълвиха и тримата.
Скоро след това се разделиха и Думония влезе в заседателната зала. Дребничкият мъж с ненужните очила на носа изобщо не се постара да скрие могъществото си от агента на Конфедерацията, макар че искаше да задоволи и любопитството си.
— Наистина ли си техният оригинал?
— Е, да, стига думата да е подходяща… Докторе, преживях заедно с тях всичко, което им се случи през последната година, само че без твоите хитринки с паметта. Защо не споделиш с мен как, мътните те взели, успя да се изсулиш от спомените на Жанг? Мислех си, че никой не може да прави такива номера с моето… тоест с неговото съзнание.
Думония се подсмихна.
— А според теб кой разработи методите за психическата защита, изградена в мозъка ти?
Агентът намусено поклати глава.
— Как ми се щеше да си в орбиталната станция на Ипсир преди два-три дни… Нали ти дърпаш конците на Съпротивата по цялата Медуза?
— Прав си — вдигна рамене докторът. — Но какво пък толкова е станало в орбиталната станция?
Събеседникът му го осведоми набързо и попита:
— Дългосрочната ти прогноза?
— Джоргаш е един от най-добрите ми ученици, ако това изобщо може да е утеха. Твоята психика пък е особено подходяща за този тип процедури. За съжаление той е могъл само да се досеща за типа на заложената защита, докато аз щях да знам точно. Все едно! Съветвам те да смяташ Бул за мъртвец, в това няма никакво съмнение. Разбирам защо те мъчи чувството за вина, но познавам и Ипсир. Знае, че си бил контрольорът на Бул и само затова те е поканил на вечеря. Трябва и ти да се опиташ да проумееш мотивите му. Дори ако се бе появил в станцията навреме, щеше да изпълни плана си. Единственият човек в личната вселена на Ипсир е самият той. Другите са или инструменти, или врагове. Изпитва потребност да доказва непрекъснато на враговете — и на себе си! — че е по-способният, по-хитрият, по-пълноценният. Ти пък си инструмент на най-могъщия му враг — Конфедерацията, затова ще си изкара цялата омраза на теб. На твое място не бих приел поканата за вечеря.
— Защо? Мислиш ли, че смята веднага да се разправи с мен?
— Не е глупак, за да постъпи така. Но ако не се примириш веднъж завинаги с факта, че Тарин Бул е мъртъв, Ипсир ще те изтезава неописуемо. Забрави угризенията, защото са безсмислени. Нищо не би успял да направиш, за да спасиш Бул. Нищичко! Само щеше да ускориш малко събитията. Откажи се и от надеждата. Иначе по-добре остани да вечеряш с нас.
Агентът мрачно кимна.
— Ще се справя. Но как трябва да се държа според теб?
— Тук ти като индивид не съществуваш! — изведнъж се ядоса психиатърът. — Дори не си представител на Конфедерацията! Браниш цялото човечество, включително и хората по планетите на Диаманта! Без да го желаеш, озова се в положение, което те прави по-малко човек дори и от алтаварите! Забрави слабостите си, докато все още има някакъв шанс в тези преговори. Иначе с теб е свършено…
Агентът се усмихна бледо.
— Виждам, че си осведомен не по-зле от самия мен колко сме затънали.
— Известно ми е всичко, което знае Лару, а то никак не е малко. Предполагам, че и ти си достатъчно подготвен, иначе защо ще си тук? Греша ли, и Господ няма да ни помогне!
— Е, не се преструвам, че знам всички отговори. Но ти, докторе, ме убеди, че е задължително да вечерям с Ипсир.
— Нима?
— Ако не мога да се справя с налудничавия му егоцентризъм, как ще разплета това змийско кълбо утре?
5
След теснотията долу покоите на Ипсир бяха изумителни. Диктаторът едва ли посещаваше толкова често мините на Буджум и самият размер на стаите подсказваше немалко за психиката му. Агентът се запита дали Владетелят няма такива разкошни апартаменти на всеки голям спътник в орбита около Момрат.
От фоайето се ориентира по тихия шум и свърна наляво. Всички бяха в залата — и старите, и новите. Разпозна веднага онези, с които още не се бе срещал лично. Висок достолепен мъж с белоснежна коса — херцог Кобе, новият Владетел на Лилит. Мускулест красавец, извисяващ се като кула над останалите — Лару, чието тяло на робот в момента по нищо не го отличаваше от нормалните хора. Засега Мора представляваше Харон. Агентът си напомни да го попита в някой удобен момент какво е сполетяло неговата хубавичка убийца с двойното съзнание. Ето го и онзи… смееше се на някаква шега. Имаше стандартната външност на мъж от цивилизованите светове, само пламенно рижата коса и мустаци му придаваха по-особен вид. Около палавите му очи личаха бръчиците на човек, свикнал да се усмихва. Носеше дрехи в черно и златно. Тейлънт Ипсир.