Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— През XIX век — вмъкна американката.
— По рано — поправи я Томаш. — Наполеон нахлува в Египет през 1798 г. Както се досещате, мюсюлманите изпадат в шок. Но в действителност не ислямските войски прогонват неверниците французи от Египет, както би могло да се очаква, а малка британска ескадрила. В този момент ислямският свят разбира, че големите европейски сили могат да нахлуват в земите им, когато решат, и за капак единствено други европейски сили могат да ги прогонят!
— Е да, но в известен смисъл изглежда справедливо, не мислите ли? — каза Ребека. — Мюсюлманите са се държали векове наред като имперска сила, нападайки страна след страна. Все някога е трябвало да опитат вкуса на горчивия плод…
— В този смисъл да, така е. Само че на тях им се налага да открият колко горчив е този плод и по-късно, през XIX век, когато европейската експанзия на ислямска земя се задълбочава и британците окупират Аден, Египет и Персийския залив, а французите колонизират Алжир, Тунис и Мароко. Този процес достига своя връх с разгрома на Османската империя в Първата световна война. Великобритания и Франция получават целия Близък изток, като британците остават с Ирак, Палестина и Трансйордания, а французите остават да господстват в Сирия и Ливан. Символът на това западно господство над исляма е краят на османския халифат през 1924 г.
— Добре, но всичко това е история! — мотивира се Ребека. — Доколкото знам, всички тези страни са извоювали независимостта си. Освен това самите турци слагат край на халифата, а не Западът…
Историкът сгъна картата и отново я прибра в пътната чанта.
— Нима смятате, че всичко това е история? Мюсюлманите не гледат така на нещата. Ние, западняците, смятаме, че историята е минало, което няма власт над нас. И отново християнската култура ни ръководи, без да си даваме сметка за това. Но мюсюлманите не са християни и гледат на нещата по различен начин. За тях събития, станали преди хиляда години, сякаш се случват сега!
— Е, преувеличавате…
— Де да беше така! Знам, че за нас всичко това изглежда странно, но миналото има неимоверно голямо значение за мюсюлманите — в него те намират религиозни и правни ориентири. Мюсюлманите искрено вярват, че миналото отразява божия замисъл и затова историята е особено актуална. Ето защо колонизирането на ислямските страни от европейците ги шокира до такава степен.
— Но, както вече отбелязах, те са възвърнали независимостта си преди много време! — настоя Ребека. — Доколкото знам, повечето от тези страни са се освободили от колонизаторите между 1950 и 1970 година…
— Така е, но за тях сякаш е било вчера. Не забравяйте, че ислямската цивилизация има водеща роля по времето, когато християнският свят тъне в Средновековието. Мюсюлманите са свикнали да гледат на себе си като на пазители на божията истина и превъзходството им е естествено и логично следствие от това. Но се сблъскват с Реконкистата, с последиците от португалските открития, с просвещението и осъзнават, че Западът се превръща в доминираща сила в света. Неверниците от Запада, които дотогава са в отбранителна позиция, стават господари на планетата и стигат дотам, че да покорят ислямските страни! Столицата на халифата, Истанбул, слага край на самия халифат и по решение на Ататюрк започва да копира културата и системата на управление на западните неверници, като отделя религията от държавата. Как според вас реагират мюсюлманите на тази трансформация?
— Предполагам, че не са останали особено доволни…
— Разбира се, че не са доволни! Освен това разликата в качеството на живот на двете цивилизации става огромна! Много мюсюлмани започват да сравняват живота си с този на западняците и това ги кара да си зададат някои въпроси. Защо ислямските страни живеят в бедност и имат корумпирани правителства? Защо са толкова изостанали в сравнение със Запада? Защо, по дяволите, не произвеждат хубави автомобили и не летят до Луната? Безпомощни пред технологичното и финансовото господство на Запада, тези мюсюлмани заключават, че биха могли да открият отговорите единствено в областта на културата. А какво е определящото тук? Ислямът! Нима ислямът не е покорил света от Индия до Иберийския полуостров? Нима Мохамед не е създал за броени години велика цивилизация? Как го е сторил? Отговорът според тях е: следвайки ислямския закон в неговата цялост. Следователно отговорът на днешните проблеми би могъл да бъде същият. Мнозина са започнали да мислят, че проблемите се дължат на отдалечаването от истинската вяра и че ако отново започнат да изпълняват всички предписания на исляма, ще си върнат някогашните слава и блясък.