Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Съдбовният кораб [bg]
Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Съдбовният кораб [bg]

Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:

Във внушителния завършек на трилогията „Сага за живите кораби“ Робин Хоб изтъкава пленителната история на някога процъфтяващ град, който се намира на ръба на унищожението; на величествени митични същества, намиращи се на косъм от изчезването си, и на рода Вестрит, чиято съдба е преплетена и с двете… Докато Бингтаун постепенно изпада в катастрофа, матриархът на рода — Роника Вестрит, заклеймена като предателка, търси начин да сплоти жителите на града срещу значителна заплаха. Междувременно Алтея Вестрит, неподозираща за сполетялото Бингтаун и семейството ѝ, продължава опасната си мисия да открие и да си върне живия кораб Вивачия от безмилостния пират Кенит. Макар и дързък, планът на Алтея може да се окаже напразен, тъй като обичната ѝ Вивачия ще се изправи пред най-ужасяващия от всичко сблъсък, щом тайната на живите кораби бъде разкрита. Истината е толкова потресаваща, че може да разруши Вивачия и всички, които я обичат, включително племенника на Алтея, чийто живот и без това виси на косъм.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 380
Перейти на страницу:

Глава десета

Примирия

По прозореца в спалнята на Роника трополеше есенен дъжд. Полежа неподвижно за известно време, заслушана. През нощта огънят бе понамалял. Хладината в стаята контрастираше почти приятно с усещането за топлина под завивките. Не искаше да става, още не. Докато лежеше в меко легло, сред чисти чаршафи и под топъл юрган, можеше да се преструва. Можеше да се върне в по-ранни времена и да си представя как всеки момент Вивачия щеше да акостира. Щеше да посрещне Ефрън, докато той крачеше надолу по кея. Черните му очи щяха да се разширят, щом я видеха. Силата на първата му прегръдка винаги я бе изненадвала. Нейният капитан щеше да я повдигне в ръцете си и да я задържи сякаш никога повече нямаше да я пусне.

Никога повече.

Изпълни я отчаяние. С усилие на волята му позволи да отмине. Беше преодоляла тази мъка; от време на време все още я връхлиташе изневиделица с болката си, но щом го стореше, тя си напомняше, че вече я е преодоляла. Както и да е. Вече беше безвъзвратно будна. Беше много рано, забуленият в облаци изгрев едва докосваше прозорците ѝ.

Какво я беше събудило?

Имаше избледняващи спомени за копита, трополещи по алеята, и звукът на отваряща се врата. Вестоносец ли беше дошъл? Това беше единствената причина за подобни звуци толкова рано сутринта. Тя стана, облече се набързо, без да буди Рейч, измъкна се в мрачните коридори на притихналата къща и заслиза с леки, тихи стъпки надолу по стълбите.

Усмихна се мрачно. Малта щеше да се гордее с нея. Беше се научила, че в краищата стъпалата скърцаха по-малко, както и да се спотайва неподвижно в сенките, докато другите я подминаваха, без да я забележат. Понякога сядаше в кабинета, преструвайки се на задрямала, за да насърчи прислугата да клюкарства там, където можеше да ги подслуша. Беше открила чудесно местенце под прозореца на кабинета, където можеше да се преструва на погълната от плетивото си, докато влошилото се есенно време не бе сложило край на тази хитринка.

Достигна приземното ниво и тихо прекоси коридора, докато не се озова пред кабинета на Давад. Вратата бе затворена, но не напълно. Тя се приближи и постави ухо до пролуката. Успя единствено да различи мъжки глас. Род Каерн? Вероятно. Двамата със съветничката бяха почти неразделни в последно време. Почти не минаваше ден, в който да не останат насаме. Първоначално, Роника бе сметнала, че това се дължи на участието на мъжа в смъртта на Давад. Всички останали обаче, изглежда, смятаха този въпрос за приключен. Какво друго можеше да го е довело при Серила в такъв час и така припряно?

Бингтаунският съвет бе взел решението си относно смъртта на Давад. Серила бе обявила, че по силата на сатрапската власт, намира смъртта на Давад за злополука и никой не е отговорен за нея. Бе заявила още, че Сатрапството е решило, поради недостатъчно доказателства в противното, че Давад не може да бъде обявен за предател на Джамаилия. Поради тази причина неговата племенница щеше да наследи имота му, но съветничка Серила щеше да продължи да обитава имението Рестарт. Племенницата, разбира се, щеше да бъде подобаващо компенсирана за продължителното си гостоприемство, щом му дойдеше времето, след като гражданските междуособици се успокояха. Серила бе изнесла впечатляващо представление, докато съобщаваше решението. Беше призовала представителите на Съвета в кабинета на Давад, беше ги нахранила добре с деликатеси и вино от избата на Давад, след което им бе прочела решението си от някакъв свитък. Роника също бе присъствала, както и племенницата на Давад — тиха, спокойна млада жена, която бе изслушала всичко, без да коментира. В края на срещата жената бе казала на Съвета, че е удовлетворена. Беше гледала към Род, докато говореше. Племенницата на Давад не бе имала причини да харесва чичо си, но Роника продължаваше да се чуди дали Род не я бе купил или принудил да даде такъв отговор. Съветът бе обявил, че щом наследничката е доволна, те също са доволни.

Никой, освен Роника, изглежда, не си спомни, че репутацията на нейното семейство остана неизчистена. Никой друг не се смръщи, че предполагаемото предателство на Давад бе било срещу Джамаилия, а не Бингтаун. Всичко това накара Роника да се чувства необичайно изолирана, сякаш правилата на света се бяха изменили едва доловимо, а тя бе изостанала. Роника бе очаквала Серила да я изгони от къщата веднага щом Съветът се съгласеше с решенията ѝ. Но жената бе направила точно обратното, като настоятелно бе насърчила Роника да остане. Беше се държала любезно и снизходително, докато я бе убеждавала, че ще ѝ бъде от помощ в опитите да обедини Бингтаун. Роника се съмняваше в искреността ѝ. Надяваше се да открие именно истинската причина за гостоприемството ѝ. Засега тайната ѝ убягваше.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 380
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)