![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
-Но аз бих искал да науча още нещо за историята на вашия народ! - примоли се хобитът. - Какво е станало на Водите на пробудата след Разкола на елфите?
Форве едва забележимо се усмихна.
-Сега няма време за дълги разкази! - произнесе той, смъквайки нещо от пръста на лявата си ръка. - Вземи това. Моят пръстен, разбира се, не е равен по сила на някой от прославените Три, но той не ще те обремени, а дори и ще ти послужи като водач и вечен пропуск в нашите земи. Където и да скиташ, от всеки край на Света, този пръстен ще ти помогне да намериш пътя към двореца на моя дядо - каня те, ти винаги ще бъдеш желан гост в стените му. Там ще можем да поговорим за много - нали остана толкова недоиз- казано! Сбогом, перианнат, ти трябва да се връщаш. Отначало исках да те убедя да не го правиш, но сега виждам, че вие, хобитите, все едно ще постъпите по- своему. И последно... - Като се наведе към хобита, форве му прошепна на ухото: - в пръстена ти оставих ти дара на лъжливата смърт. Прощавай, че ти говоря за това, но ако нещастната съдба те тласне в лапите на палач - заповядай на пръстена да те приспи и той ще изпълни заповедта ти, където и да се намира, дори смъкнат от ръката ти и попаднал в ръцете на врага. Ти ще изпаднеш в дълбок, неотличим от смъртта сън, и враговете ти ще те сметнат за загинал. Най-ве- роятно ще те хвърлят в някоя дупка за храна на вълците и лешоядите и там ще дойдеш на себе си и ще можеш да се спасиш, но пази се! Дарът на дълбокия сън е почти неотличим от дара на смъртта и той лесно преминава в небитие.
Чак на разсъмване хобитът стигна най-после до походната си постеля. В главата му шумеше, кръвта биеше в слепоочията, от чутото се въртяха мислите... До него сънно промърмори Дребосъка - и в този момент прозвуча сигналът на роговете за събуждане. Започваше нов ден на тежък труд - пътят на отряда на Отон минаваше през области, които на картата на Радагаст бяха оцветени в сиво. Чакаха ги духове и кой можеше сега да каже, ще успеят ли да се промъкнат през тези места?
Глава 9.
НОЩНАТА ГОСПОДАРКА
Пръстенът на форве живееше в такт с биенето на сърцето на хобита - в дъното на скъпоценния син камък равномерно пърхаше с крилца огненочервена пеперудка заедно с вдишванията и издишванията на Фолко. Хобитът няколко мига се полюбува на преливането на цветовете, въздъхна тайно и свали пръстена от ръката си. Работата беше свършена. Камъкът бе запомнил новия си стопанин и сега вече можеше да го скрие далеч от чужди очи. Не беше лесно да приучи камъка към себе си, хобитът седем пъти се изпоти, докато най-накрая не постигна желаното. Целият мокър, той се отпусна на покрития с наметалото му корен, който заместваше възглавницата. Денят си отиваше - вторият ден след срещата с Авари, и около лагера на Отон зловещо се надигаха острите зъбери на принадлежащата на хегите планинска страна. В последните вечерни слънчеви лъчи Фолко видя невисока стражева кула, осветена от отблясъците на залеза. Пътят се разклоняваше. Утъпканият широк друм водеше към непознати страни на юг зад владенията на хазгите, а тясна полуобрасла пътечка криволичейки бягаше към сивите тела на планините. На разклонението беше враснал в земята стар, покрит с мъх камък, който някога служил за пътепоказател, Фолко се опита да разчете изтритите от времето писмена на повърхността му, но безуспешно. Писмената бяха неизвестни на Запад. Унил и неприятен бе видът им, начупените линии се пресичаха, като че в неизразима мъка.
„Да не би да са мордорски?" - помисли си хобитът, отдалечавайки се.
Отон изсвири с рога, събирайки дружината. За пръв път досега по лицето му Фолко видя признаци на старателно прикривано вълнение - опитният воин се мръщеше, теглеше мустака си и присвивайки очи, постоянно хвърляше втренчени погледи към издигналия се пред отряда проход.
„Хегите - помисли си хобитът. - А след тях - хо- врарите, а между тях - духове и останалата прелест. За какво се бутаме тук? Ако главната ни цел е срещата с Господаря, не е ли по-разумно да заобиколим?"
-Край, стига сте приказвали! Чака ни работа! - ядосано викна Отон на изостаналите воини, карайки ги да побързат.
След като изчака да се съберат всички, като при това почукваше с камшик по ботуша, той заговори, посочвайки прохода и самотната стражева кула.
-Ето я първата задача. Да се проучи има ли там някой от стражата. Ако има, да не се завързва бой, а веднага назад. Десетката на Охано да се качи на ей онова било, фирате да заеме противоположния. Ако срещнете някого - постарайте се да го обезоръжите, в никакъв случай не го убивайте! Имаме нужда от съюз с хегите. Бироз, води своите към кулата!