Драконите на сломеното слънце [bg]

Ето защо Силван бе изключително изненадан да открие, че малката лодка е изтеглена на брега на реката, точно според описанието на Ролан, че освен това е основно поправена и в отлично състояние, а някой дори се е погрижил да опакова храна в непромокаем брезент и да подреди пакетите на носа й.

— Както виждате, Ваше величество — заяви водачът му, — киратът вече е бил тук преди нас.

По това време на годината река Тон-Талас следваше безкрайните си извивки спокойно и безопасно. Самата лодка, изработена от кора на дърво, бе извънредно малка, лека и толкова добре балансирана, че щеше да бъде истински подвиг да се опиташ да я преобърнеш. Силван много добре разбираше, че Ролан не би си позволил да помоли бъдещия Говорител на Звездите за помощ, така че доброволно се зае със своята част от работата. В началото Ролан се възпротиви, но тъй като не можеше да спори с бъдещия си владетел, бе принуден да се примири и да му даде гребло. Съвсем скоро младежът забеляза, че с това свое действие е заслужил уважението на по-възрастния елф — приятна промяна, след постоянната му неспособност да постигне същото в компанията на вечно недоволния Самар.

И бездруго упражнението му доставяше удоволствие. Гребането бе чудесен повод да изразходи насъбираната от дълго време енергия. Водите на реката бяха спокойни и ведри, горите, през които минаваха — зелени и злачни. Времето беше добро, но Силван не би нарекъл деня красив. През щита се виждаше, че небето е синьо. Ала слънцето, което светеше над Силванести, не бе яростната топка от оранжев огън, която огряваше останалата част от Ансалон. Слънцето над главата на Силван бе по-скоро бледо и жълтеникаво, с цвета на болнава кожа или грозно натъртване. Сякаш гледаше не истинското, а отразено слънце — образ, попаднал във водите на застояло, омазнено езеро. Лъчите на това жълто слънце превръщаха цвета на небето от лазурносин в металическо синьо-зелено. Затова младежът не задържа погледа си дълго върху него и го насочи изцяло към гората.