Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз нищо не знам.
— Какво открихте в Антарктида? — попита Дейвис.
Роуланд затвори очи и сякаш задряма. Няколко секунди по-късно отново ги отвори и поклати глава.
— Имам заповед да не говоря за пътуването. С никого. Издаде я лично адмирал Дайлс, чух я от устата му.
Стефани знаеше кой е Реймънд Дайлс. Бившият командващ военноморски операции.
— Той е изпратил НР-1А на мисията в района — подхвърли Дейвис.
Това не й беше известно.
— Знаете за подводницата? — изненада се Роуланд.
— Запознахме се с доклада за потъването й — кимна тя. — И успяхме да поговорим с капитан Алегзандър преди смъртта му. — Поколеба се за момент, после реши да действа директно. — Разкажете ни всичко, което си спомняте. Може би от това ще зависи животът ви.
— Трябва да спра пиенето — сякаш не я чу Роуланд. — Докторът ме предупреди, че то може да ме убие. Вземам инсулин и…
— Снощи взехте ли?
Човекът кимна. Тя започна да губи търпение.
— Лекарите не са установили наличието на инсулин в кръвта ви. Очевидно не сте приели необходимата доза. Ето причината да изпаднете в шок, плюс алкохола, разбира се. Но в момента няма никакво значение. Ние искаме да знаем какво сте открили в Антарктида.
52
Малоун се спря на хотел „Арлекин“ — по планински строг отвън, но елегантен и удобен отвътре, украсен с миришеща на бор коледна елха, ярки декори, пресъздаващи Рождество Христово, и хвойнови клонки по вратите на стаите. Съдържателят посочи книгата за гости и гордо поясни, че в нея са се разписвали всички известни изследователи на Пиренеите и много други прочути личности от XIX и XX век. В ресторанта предлагаха великолепна пъстърва с шунка, задушена в гърне. Малоун с удоволствие се отдаде на ранния обяд, който завърши с продълговато парче шоколадова торта, посипана с настъргани орехи. Но когато стрелките на часовника му показаха единайсет, осъзна, че може би е направил погрешен избор.
От келнера научи, че манастирът е затворен през зимата. Работел от май до август и предлагал подслон на туристите, които пристигали на тълпи, за да се наслаждават на планинското лято. Там няма нищо особено, добави човекът. Развалини, които всяко лято се реставрират по малко с парите на местното историческо дружество, подпомагано от Католическата църква.
Малоун все пак реши да хвърли едно око. Дните бяха къси, стъмваше се малко след пет следобед. Нямаше много време за губене.
Излезе от хотела, въоръжен с пистолета, в който бяха останали само три патрона. Температурата на въздуха беше доста под нулата. Лед нямаше, но снегът беше замръзнал и шумно скърцаше под ботушите му. Слава богу, че в Аахен бе решил да се снабди с тях. Новият пуловер под якето беше достатъчно топъл, а на ръцете му имаше плътно прилепнали кожени ръкавици. С други думи беше готов. За какво? Не беше много сигурен.
Стефани чакаше отговора на Хърбърт Роуланд за събитията от 1971 г.
— Не им дължа нищо на онези мръсници — промърмори той. — Изпълних дълга си. Не казах нищо на никого, но въпреки това са решили да ме убият.
— Искаме да разберем защо — кротко рече тя.
Роуланд пое глътка кислород.
— Отвратителна работа. Рамзи се появи в базата, избра мен и Сейърс и обяви, че заминаваме за Антарктика. В отряда за специални операции бяхме свикнали на какво ли не, но тази мисия беше наистина странна. Адски далеч от дома. Отлетяхме за Аржентина, където ни чакаше „Холдън“. Настаниха ни отделно от екипажа. Задачата ни беше да търсим сонарен сигнал, но не уловихме нищо. После слязохме на брега. Рамзи навлече специалното оборудване и се гмурна. Петдесет минути по-късно се появи обратно.
— Откри ли нещо? — попита Роуланд, докато му помагаше да излезе от ледената вода.
Ник Сейърс го подхвана от другата страна.
— Какво има там?
Рамзи свали скафандъра.
— Сибирски студ — промърмори той. — Дори и с този специален костюм. Но гмуркането беше страхотно.
— Беше долу почти час — отбеляза Роуланд. — Някакви проблеми с дълбочината?