Достатъчно време за любов [bg]

— О, чудесно! — рече тя и добави: — Мога ли да изтичам да кажа на Джози? Може ли, моля ви! Веднага се връщам!

— Чакай малко! По-полека. Казах само, че така предполагам. Не губи надежда, но и не безпокой Джо, докато не станем сигурни. На много момичета цикълът закъснява и повече от седмица, но нищо не се случва. („Обаче ми е приятно да чуя, че искаш дете, тъй като явно си използвала всеки удобен случай“) Утре ще те изследвам и ще открия каква е истината. („Има ли на кораба нещо за определяне на бременност? По дяволите, ако се наложи да й се прави аборт, трябва да се действа възможно най-бързо, докато не е станало сложно. Че после… не, няма такова нещо като таблетки «Понеделник сутрин» на кораба, нито пък по-малко модерни медикаменти. Уди, тъпанар такъв, никога не излитай в космоса без необходимата екипировка“) А дотогава — не се вълнувай. („Разбира се, жените винаги се вълнуват в такива случаи“) Лита направо ликуваше:

— Толкова усилия положихме! Пробвахме всичко от Кама Сутра и много други неща. Бях на мнение, че трябва да ви помолим да погледате — дали вършим нещата както трябва, но Джо беше сигурен, че всичко е правилно.

— Мисля, че Джо не е сгрешил — Шефилд стана и наля по чаша вино за двамата, като в нейната сипа толкова, че тя да заспи по-бързо и да забрави за разговора; той искаше първо да си създаде ясна представа на нещата. — Заповядай.

Лита погледна чашата със съмнение.

— Ще стана глупава. Знам, веднъж съм опитвала такова нещо.

— Това не е оня газиран киселаж, дето го продават на Благословена, а е вино; нося го от Лендфол. Млъкни и го изпий. За здравето на твоето бебе, ако има такова, или, в противен случай, за успех следващия път.

(„А какво да предприема относно този «следващ път», ако опасенията ми се окажат основателни? Не бива да допускам да се роди увредено дете! И здраво ще отгледат трудно, докато се учат да стоят на собствените си крака. Дали да не отложим всичко до кацането на Валхала и да я науча да използва предпазни средства? А дотогава какво? Да ги изолирам един от друг? Как?“)

— Разкажи ми как се случи това, скъпа. Когато попадна тук, ти беше девственица.

— О, да, разбира се. Винаги ме заключваха в този кош за девственици. С изключение на тези дни, в които ме заключваха и брат ми трябваше да спи в бараките. Сещате се. Когато ми течеше кръв. — Тя въздъхна дълбоко и се усмихна. — Сега ни е много по-добре. Джози и аз се опитвахме дълго време да се справим с този ужасен метален кош. Но не успяхме. Той се нараняваше при опитите си, понякога и мен ме болеше. Накрая ние се отказахме и продължихме да се забавляваме по начините, по които винаги сме го правили. Брат ми казваше, че трябва да съм търпелива — това не можеше да продължава вечно. Ние знаехме, че ще бъдем продадени заедно — като двойка за размножаване. — Естрелита сияеше. — Такива трябваше да бъдем, такива и станахме, за което ви благодарим, капитане.