Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Истинската история за носа на Пинокио [bg]
Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:

Възможно ли е денят на нечие убийство да се окаже най-хубавият ден в живота на друг човек? Да, ако това е комисар Бекстрьом, циничният и вулгарен детектив, на когото обаче не може да се отрече талантът да разплита и най-заплетените истории. Не може да му се отрече и умението да разкраси дори най-тривиалната и сива ситуация с цветистия си, образен език. Убит е известен адвокат и разследването е поверено на комисар Бекстрьом. На него се пада честта да разбере каква е връзката между един малтретиран заек и един барон, изял пердах пред кралския дворец. Що се отнася до Пинокио, той не е познатата ни кукла на Джепето. Този е от злато и е изработен от прочут придворен бижутер. Сигурно се питате какво прави историята му по-истинска от оригиналната? Навярно цената му, която надхвърля и най-смелите фантазии, и — не на последно място — възможността точно този Пинокио да промени световната история… с носа си.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 213
Перейти на страницу:

— Което би било най-лошият сценарий, разбирам отлично какво имаш предвид — съгласи се Дан Андершон. „Малко зловещо за моя вкус, въпреки усмивката и благото изражение — помисли си Дан Андершон. — Как да излъжеш такава като Лиса Матей, която вече е вътре в главата ти?“

— За съжаление, това е едва вторият най-лош сценарий — каза Матей и поклати глава. — Да речем, че имаш право и Фон Комер е замесен в убийството на Ериксон и ние им помогнем да го разберат, най-вероятно ще трябва да уведомим нашите политически работодатели, че е крайно време да започнат да мислят за промяна на Конституцията и за премахването на монархията. С оглед на нашата обществена функция, може би няма да имаме голям успех.

— Не — съгласи се Дан Андершон. — Не противоречиш на този, който е насочил нож срещу теб. — А иначе изглежда толкова мила, каза си той.

— И така, какво ще правим, Дан? — попита Матей и го загледа с любопитство.

— Ако питаш мен, бих предложил да постъпим, както правим обикновено — каза Дан Андершон. „Това определено ѝ хареса, очите ѝ почти заблестяха“, допълни наум той.

— Значи сме на едно мнение двамата с теб — заключи Лиса Матей. — Ще постъпим, както правим обикновено, и за твое сведение, лично за твое сведение, ще кажа, че вече съм се заела с чисто практичната страна на нещата.

71

След петъчното заседание на следствената група криминалните инспектори Ян Стигсон и Фелисия Петершон сложиха ухо на релсите и разговаряха с местните таланти в района. Всички информатори бяха трогателно единодушни. Според слуховете в селото „Ангелите на Ада“ от Сулна са се погрижили адвокат Тумас Ериксон да уреди сметките си на земята. Споменаха се отново стари прегрешения и общо взето, като се има предвид кой е пострадалият, не е станало кой знае какво. Различни варианти на същото послание, но никой не е имал съществена информация за предоставяне и единствената полза от цялата работа бяха спестените служебни пари за сведения.

— Това са Окаре и аверите му. Така казват всички, които знаят нещо…

— Че момчетата от АА стоят зад това… Окаре и онзи лудият чилиец, който се занимава с борбите с кучета в Ринкан…

— Богдан и Янко са били тези, които са очистили Ериксон. Макар че Окаре е поставил задачата…

— Стари гадости от обира на автомобила за транспортиране на ценности в Брума преди няколко години. Това е работа на „АА“. Чух, че Грислунд е шофирал автомобила им и че те са взели със себе си и единия, и другия, когато са се махнали от там…

— Кой е държал инструмента, не знам, но определено е джаджа на Окаре. Той се издъни с Ериксон преди няколко години…

И така нататък, и така нататък…

— Ако това беше обикновено гласуване сред бандити, би било ясно — въздъхна Стигсон, след като току-що беше избутал петия за деня доносник от задната седалка на колата им.

— Какво ще правим сега? — попита Фелисия. — Спираме за днес, или?

— Имам нужда да ида до системния18 — каза Стигсон.

— Добре — каза Фелисия и се усмихна. — Тогава аз ще ида до службата и ще напиша доклада ни, тъй като не пия.

— Да, звучи справедливо — съгласи се Стигсон. „Печена е тази Фелисия“, помисли си той.

Четвърт час по-късно Стигсон стоеше на опашката в Систембулагет в „Сулна Центрум“. Никакво разточителство, шест кутии бира и четвъртинка уиски, но тъй като имаше нещо, което трябваше да се отпразнува, поне толкова беше нужно. Ако, от друга страна, в света имаше справедливост, той и жената, с която живееше, трябваше сега да седят в самолета на път към Испания, за отдавна плануваната ваканция. Ако нямаше „ако“ и техният все още неизвестен извършител не беше убил адвокат Ериксон. Рано сутринта жената, с която живееше, отлетя с една приятелка. Освен това прекараха вчерашната вечер в препирни помежду си. Всяка нова изречена дума водеше след себе си друга и нито една от тях не оправяше нещата.

„По дяволите всички“, ядосваше се Стигсон, като тези „всички“ бяха по реда на номерата следните: Ериксон, който би могъл да избере по-подходящо време за скоропостижната си кончина, Тойвонен, който състави списъка със следствената група, и собственият му началник, онзи дебеланко Бекстрьом, един, общо взето, невъзможен персонаж, който вероятно вече седеше в ресторанта от часове и си хапваше сладко, докато той самият и всички останали скъсваха задниците си от работа.

вернуться

18

Магазин за алкохол. — Б.пр.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)