Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Което би било най-лошият сценарий, разбирам отлично какво имаш предвид — съгласи се Дан Андершон. „Малко зловещо за моя вкус, въпреки усмивката и благото изражение — помисли си Дан Андершон. — Как да излъжеш такава като Лиса Матей, която вече е вътре в главата ти?“
— За съжаление, това е едва вторият най-лош сценарий — каза Матей и поклати глава. — Да речем, че имаш право и Фон Комер е замесен в убийството на Ериксон и ние им помогнем да го разберат, най-вероятно ще трябва да уведомим нашите политически работодатели, че е крайно време да започнат да мислят за промяна на Конституцията и за премахването на монархията. С оглед на нашата обществена функция, може би няма да имаме голям успех.
— Не — съгласи се Дан Андершон. — Не противоречиш на този, който е насочил нож срещу теб. — А иначе изглежда толкова мила, каза си той.
— И така, какво ще правим, Дан? — попита Матей и го загледа с любопитство.
— Ако питаш мен, бих предложил да постъпим, както правим обикновено — каза Дан Андершон. „Това определено ѝ хареса, очите ѝ почти заблестяха“, допълни наум той.
— Значи сме на едно мнение двамата с теб — заключи Лиса Матей. — Ще постъпим, както правим обикновено, и за твое сведение, лично за твое сведение, ще кажа, че вече съм се заела с чисто практичната страна на нещата.
71
След петъчното заседание на следствената група криминалните инспектори Ян Стигсон и Фелисия Петершон сложиха ухо на релсите и разговаряха с местните таланти в района. Всички информатори бяха трогателно единодушни. Според слуховете в селото „Ангелите на Ада“ от Сулна са се погрижили адвокат Тумас Ериксон да уреди сметките си на земята. Споменаха се отново стари прегрешения и общо взето, като се има предвид кой е пострадалият, не е станало кой знае какво. Различни варианти на същото послание, но никой не е имал съществена информация за предоставяне и единствената полза от цялата работа бяха спестените служебни пари за сведения.
— Това са Окаре и аверите му. Така казват всички, които знаят нещо…
— Че момчетата от АА стоят зад това… Окаре и онзи лудият чилиец, който се занимава с борбите с кучета в Ринкан…
— Богдан и Янко са били тези, които са очистили Ериксон. Макар че Окаре е поставил задачата…
— Стари гадости от обира на автомобила за транспортиране на ценности в Брума преди няколко години. Това е работа на „АА“. Чух, че Грислунд е шофирал автомобила им и че те са взели със себе си и единия, и другия, когато са се махнали от там…
— Кой е държал инструмента, не знам, но определено е джаджа на Окаре. Той се издъни с Ериксон преди няколко години…
И така нататък, и така нататък…
— Ако това беше обикновено гласуване сред бандити, би било ясно — въздъхна Стигсон, след като току-що беше избутал петия за деня доносник от задната седалка на колата им.
— Какво ще правим сега? — попита Фелисия. — Спираме за днес, или?
— Имам нужда да ида до системния18 — каза Стигсон.
— Добре — каза Фелисия и се усмихна. — Тогава аз ще ида до службата и ще напиша доклада ни, тъй като не пия.
— Да, звучи справедливо — съгласи се Стигсон. „Печена е тази Фелисия“, помисли си той.
Четвърт час по-късно Стигсон стоеше на опашката в Систембулагет в „Сулна Центрум“. Никакво разточителство, шест кутии бира и четвъртинка уиски, но тъй като имаше нещо, което трябваше да се отпразнува, поне толкова беше нужно. Ако, от друга страна, в света имаше справедливост, той и жената, с която живееше, трябваше сега да седят в самолета на път към Испания, за отдавна плануваната ваканция. Ако нямаше „ако“ и техният все още неизвестен извършител не беше убил адвокат Ериксон. Рано сутринта жената, с която живееше, отлетя с една приятелка. Освен това прекараха вчерашната вечер в препирни помежду си. Всяка нова изречена дума водеше след себе си друга и нито една от тях не оправяше нещата.
„По дяволите всички“, ядосваше се Стигсон, като тези „всички“ бяха по реда на номерата следните: Ериксон, който би могъл да избере по-подходящо време за скоропостижната си кончина, Тойвонен, който състави списъка със следствената група, и собственият му началник, онзи дебеланко Бекстрьом, един, общо взето, невъзможен персонаж, който вероятно вече седеше в ресторанта от часове и си хапваше сладко, докато той самият и всички останали скъсваха задниците си от работа.
18
Магазин за алкохол. — Б.пр.