Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Наздраве — каза Стигсон, който, разбира се, също беше поел едно уиски. — Не се изясни какво беше станало.

— Така и не разрешихме случая — каза Роле Столхамар. Въздъхна и поля уискито с няколко големи глътки бира. — А и как, по дяволите, бихме могли, когато водещ разследването ни беше онзи дебеланко Еверт Бекстрьом.

— Да, обаче тук в Сулна му потръгна. Много му потръгна, даже — каза Стигсон. — Май не се е провалял на разследване на убийство, откакто дойде тук. „Той все пак ми е началник“, прецени той.

— Да, да, така е. Спомням си, когато той ме тикна в пандиза, понеже си науми, че съм убил Кале Даниелсон, най-добрия ми приятел. Този човек просто си няма еша.

— Да, но накрая случаят се разреши. Всъщност именно Бекстрьом го разреши — каза Стигсон.

— Да, всъщност така беше, да. Това, което искам да кажа, е само, че човек трябва да внимава, когато назначава такъв като Еверт Бекстрьом за разследване на гей убийства. Нали знаеш какво мисли той за гейовете? А и за Ериксон, в това число. Поправи ме, ако греша, но май случаят беше точно такъв, че Ериксон защитаваше онзи ездач на камили Афсан Ибрахим, когато той беше обвинен за опита за убийство на Бекстрьом. И онези приказки, които се чуха на процеса, че Еверт е трябвало да получи подкуп от по-големия брат на Афсан, Фаршад. А Бекстрьом съвсем не е човекът, който ще забрави подобно нещо. Какво стана с онзи стар параграф за отвода?

— Ти лично какво мислиш? Кой видя сметката на Ериксон? — попитан Стигсон, който чувстваше силна нужда да смени темата.

— Ако говориш с нашите местни бандити, те са изненадващо единодушни по въпроса — каза Роле Столхамар, като вдигна празната си чаша с усмивка и я показа на сервитьорката. — Ако питаш мен, мисля, че това са пълни глупости.

— Какво искаш да кажеш?

— Че Фредрик и Анхел са го направили — поясни Роле Столхамар. — Впрочем ти знаеш много добре, както и аз, че Гарсия Гомес се биеше в „Глобен“19 по времето, когато Ериксон е бил убит.

— Значи го знаеш. Любопитно. Откъде разбра? — попита Стигсон.

— Ако си бил полицай, оставаш си такъв за цял живот — каза Столхамар с красноречиво повдигане на раменете си. — Кой от твоите колеги ми го каза обаче, забравих — добави той, като вдигна чашата, която току-що беше получил. — Да му се не види, от толкова много говорене ми пресъхна гърлото.

— Наздраве — каза Стигсон. „Ако си бил полицай, оставаш си такъв за цял живот и по-вярно не би могло да бъде“ — повтори си той.

— Не — каза Роле Столхамар натъртено, веднага щом остави чашата на масата. — Ако те интересува какво мисля, ето това мисля, че може да забравиш както Окаре, така и Гарсия Гомес и всичките им останали приятели. Не защото им липса доброто желание да светят маслото на Ериксон. Не това искам да кажа.