Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— А какво искаш да кажеш?

— За нищо на света не биха отишли да го убият в къщата, където живееше. Забрави — каза Роле и кимна. — Та това е същинска крепост. Камери и аларми навсякъде. Окаре не е толкова тъп. Ако искаше да свети маслото на Ериксон, щеше да свърши тази работа преди много години.

— Във всеки случай, доколкото ни е известно, Окаре няма алиби за времето на убийството — каза Стигсон. „Какъв късмет, че Бекстрьом не те чува“, помисли си той.

— Ако не е бил на галавечерта да гледа Гарсия Гомес, значи си е бил вкъщи при момичето си — каза Роле и вдигна рамене. — Голяма слабост са му жените, на добрия стар Окаре. Толкова голяма слабост са му те, колкото и той на тях.

— Според областната криминална служба това вече е проверено. Не е посетил нито една от всичките си дами, според това, което те твърдят, поне не и тази вечер — възрази Стигсон.

— От къде, по дяволите, могат да знаят — изсумтя Роле. — Аз пък чух, че си е намерил нова. Една датчанка, с която се запознал чрез датските си братя. По-добро от това, здраве му кажи.

— И как се казва тя? Новата му дама? Датчанката?

— Никаква идея — каза Роле и поклати глава. — Нали знаеш, Ян. Един истински мъж не говори за тези неща. Човек никога не говори за жените, с които има нещо общо.

— Добре. Да я оставим. Кой тогава е бил? Който го е направил — попита Стигсон.

— Грешен въпрос — каза Роле. — Кой не го е направил? Кой не би имал причина да утрепе този негодник Ериксон? Трябва да ги има в изобилие. Съседи, стари гаджета, бивши приятели, клиенти, жертви на престъпления, а в добавка и няколкостотин бандити, с които се е сблъсквал по различни поводи.