Дама, поп, асо, шпионин [bg]

При тези думи оживеното лице на Джери стана аленочервено.

— Така че не ги е отблъснало писмото — продължи Смайли със същия много кротък тон, — ако това си мислел. Освен това ти ми го предаде на ръка.

— Много благородно от твоя страна — промърмори Джери. — Благодаря ти. Не трябваше да го пиша. Да изнасям кирливите ризи.

— Глупости — каза Смайли, поръчвайки още две питиета. — Направи го за доброто на службата.

Докато го казваше, на Смайли му се стори, че звучи като Лейкон. Единственият начин да говори с Джери обаче беше да се изразява като неговия вестник — кратки изречения, лесносмилаеми мнения.

Джери изпусна въздух и много цигарен дим.

— Последната задача, да, миналата година беше — спомни си той, придобивайки отново безгрижен вид. — Ако не и по-рано. Трябваше да доставя малка пратка в Будапеща. Нищо особено. Телефонна кабина с перваз отгоре. Вдигам ръка, оставям го там. Детска работа. Мисля, че не съм го оплескал. Предварително проверих всичко. Дадох уговорените сигнали. „Тайникът е готов, прибирайте стоката.“ Както са ни учили, нали разбираш. Но вие си знаете най-добре. Вие сте специалистите. Аз си върша само моята работа. Друго не мога. Всичко е част от един план. Голямата схема.

— Скоро ще почнат да те търсят под дърво и камък — каза утешително Смайли. — Предполагам, че искат да си починеш преди новия сезон. Понякога така правят.

— Дано да е така — каза Джери с предана и много нерешителна усмивка. Чашата му леко трепереше, докато отпиваше.

— Къде те бяха пратили точно преди да ми пишеш? — попита Смайли.

— Ами да. Това беше същата командировка — Будапеща, после Прага.

— И в Прага ли чу историята? Онази история, за която ми писа?

На бара червендалест мъж в черен костюм предричаше неизбежния срив на нацията. Твърдеше, че ни остават три месеца, след това — край.

— Голям чешит е Тоби Естерхази — каза Джери.

— Да, но не е лош човек — каза Смайли.

— О, боже мой, старче, първокласна работа. Според мене е блестящ. Ама си е чешит, да знаеш. Хау.

Отпиха отново и Джери Уестърби вдигна пръст зад главата си, имитирайки индианско перо.

— Проблемът е — говореше над чашата си червендалестият мъж на бара, — че даже няма и да разберем кога е станало.

Решиха да обядват веднага, защото Джери трябваше да пуска следния материал за утрешния брой — нападателят на Уест Бромич бил бесен. Отидоха в един индийски ресторант, чиято управа нямаше нищо против да сервира бира следобед, и се уговориха, че ако някой ги види, Джери ще представя Джордж за свой банкер, която мисъл непрекъснато го развеселяваше по време на обилния му обяд. Чуваше се музика, която Джери наричаше „брачния полет на комара“, и от време на време заплашваше да надделее над по-тихите звуци от приглушения му глас, в което може би нямаше нищо лошо. Защото, докато Смайли храбро демонстрираше ентусиазъм от своето къри, след първоначалното си нежелание Джери се впусна в съвсем различна история за някой си Джим Елис — историята, която добрият стар Тоби Естерхази не му беше разрешил да публикува.