Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Добре. Слушаш ли ме? Прошепнах едно “да”.
- Тогава ще ти кажа нещо хубаво - продължи той и изчака, сякаш искаше да е сигурен, че е привлякъл вниманието ми. - Някои грешки… просто имат по-големи послед-ствия от други. Но не бива да позволяваш тази нощ да е нещото, което те определя. От теб зависи това да не се случи, Кларк.
Въздишката, която се изтръгна от мен, беше дълга и треперлива. Замълчахме, осмислях думите му. Можех да остана така цяла нощ, над околния свят, с топлата ръка на Уил в моята и чувството, че най-лошото бавно започва да се оттича от мен.
- По-добре да се връщаме - подкани ме той накрая. -Преди да са ни обявили за изчезнали.
Пуснах ръката му и се изправих малко неохотно, усе-щайки хладния ветрец върху кожата си.
А после, почти с наслада, протегнах ръце високо над главата си.Оставих пръстите ми да се изпънат във вечерния въздух, напреже-нието от седмици, месеци и може би години да се разсее -и поех дъх дълбоко.
Под мен премигваха светлините на града, кръг от светлина сред черното пространство под нас. Обърнах се от-ново към него:
- Уил?
- Да?
Едва го виждах в тъмнината, но знаех, че ме наблюдава. - Благодаря ти. Благодаря ти, че дойде да ме вземеш. Той поклати глава и обърна количката към пътеката.
Осемнадесета глава
- Дисниленд е добър вариант.
- Казах ви, никакви тематични паркове
- Знам, че го казахте, но Дисниленд не е само скорост-ни влакчета и въртящи се чаши. Във Флорида има филмо-ви студи а и научен център. Може да се посети с образова-телна цел.
- Не мисля, че 35-годишен бивш шеф на компания нуждае от образоване.
- На всеки ъгъл има тоалетни за хора с увреждания.И персоналът е невероятно любезен. Няма да имате никакви проблеми.
- Сега остава да кажете, че има атракции специално за
хора с увреждания.
- Има по нещо за всеки. Защо не пробвате във Флорида, госпожице Кларк? Ако Дисниленд не ви хареса, може да продължите и да посетите „Морски свят”. Времето в този щат е чудесно.
- Ясно е кой ще победи, ако Уил влезе в схватка с кит-
убиец.
Той сякаш не ме чуваше.
- Дисниленд оглавява списъка на компаниите, които предлагат удобства за инвалиди. Освен това работят заедно с фондацията „Пожелай си нещо”, изпълняват мечтите
на умиращи хора.
- Само че той не умира. - Сложих край на разговора с туристическия агент в момента, в който Уил влезе.Върнах телефона на стойката му и бързо затворих бележника си.
- Наред ли е всичко, Кларк?
- Разбира се - усмихнах се бодро.
278
- Добре. Имаш ли хубава рокля?
- Моля? - Какво ще правиш в събота? Той очакваше отговора ми.Аз още бях на вълна “кит убиец срещу туристически агент”.
- Ъъъ…нищо.- Патрик ще тренира цял ден. Защо? Уил помълча няколко секунди, преди да го каже, предвкусвайки удоволствието от изненадата ми.- Отиваме на сватба.
Така и не разбрах защо Уил бе променил решението си. Подозирах, че заслуга за това имаше вродената му склон-ност да противоречи - никой не очакваше от него да отиде на сватбата, най-малко Алиша и Рупърт. Може би просто искаше да затвори тази страница окончателно. А и според мен в последните два месеца мисълта за Алиша бе преста-нала да го наранява.
Решихме, че ще се справим без помощта на Нейтън. Обадих се да се уверя, че шатрата е подходяща за колич-ката на Уил - когато разбра, че приемаме поканата, Алиша звучеше доста объркано и аз изведнъж осъзнах: изпратила бе луксозната картичка само от приличие.
- Ьъъ… ами… има малко стъпало към шатрата, но хо-рата, които ще я монтират, казаха, че биха могли да оси-гурят рампа… - Гласът й заглъхна.
- Това е чудесно.Благодаря ви - отвърнах.- Ще се ви-
дим на сватбата.Влязохме в интернет и избрахме сватбен подарък. Уил похарчи 120 лири за сребърна рамка за снимки и още 60 лири за ваза, която определи като “абсолютен кич”. Бях шокирана, че харчи толкова за човек, когото дори не харесва особено, но след седмиците работа у Трейнър вече знаех, че имат различно отношение към парите. Пишеха четирицифрени чекове, без да се замислят. Веднъж бях видяла банковото извлечение на Уил , оставено на кухнен-
ската маса. С парите можеха да се купят две,
че и повече къщи като нашата - и това бе само текущата
му сметка.
Реших да облека за случая червената си рокля - отчасти защото знаех, че Уил я харесва (и си в ден като този ще се нуждае от всички възможни стимули),-отчасти защото нямах друга дреха, която бих се осмелила да нося на подобно тържество. Уил нямаше представа за страха, който изпитах при мисълта, че ще отида на такова светско събитие, при това в ролята на “асистент”.