Аз преди теб

Всеки път, щом си представех гласовете, които, щяха да ни одум-ват, и оценяващите погледи, предпочитах вместо това да прекарам деня в гледане как Патрик обикаля в кръг.Може би беше снобско, че ми пукаше, но не можех да се отърся. При мисълта как всички тези гости ще ни гледат, стомахът ми се свиваше на топка.

Не казах нищо на Уил, но се боях за него. Да отиде на чиято и да е сватба при тези обстоятелства изглеждаше в най-добрия случай мазохистично, но да отиде на светско събиране, където щеше да е пълно със старите му приятели и колеги от работата, и да гледа как бившата му прия-телка се омъжва за бившия му приятел, ми се струваше сигурен път към депресия. Опитах се да намекна за това в деня преди да тръгнем, но той не ми обърна внимание.

- Щом аз не се тревожа, Кларк, и ти няма за какво да

се тревожиш.

Позвъних на Трина и й казах.

- Провери количката му за антракс и муниции. - Това

беше всичко, което ме посъветва. - За първи път го отвеждам на по-голямо разстояние и

ще е катастрофално.

- Може просто да иска да си припомни, че има и по-

лоши неща от смъртта.

- Много смешно. Умът й беше само наполовина на телефона.Готвеше се

за едноседмичен курс за „бъдещи бизнес ръководители” и трябваше мама и аз да гледаме Томас.Каза, че щяло да бъде фантастично. Щели да присъстват едни от най-извест-

ните имена в бизнеса.Нейният наставник я беше предложил и тя бе единствения човек в целия курс, който нямаше да плаща такса.Знаех, че докато говори с мен, прави и нещо на компютъра.Чувах пръстите й на клавиатурата. - Браво на теб - похвалих я. - Ще е в някакъв колеж в Оксфорд. Представяш ли си,в Оксфорд!