Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
дали не сгрешихме, че дойдохме. Искаше ми се да го по-питам още ли има чувства към нея. Искаше ми се да му кажа, че е твърде добър за тази глупава карамелена жена.
Без значение как изглежда, и че… не знаех какво още исках да му кажа.
Просто исках да се почувства по-добре.
- Как си? - попитах, щом го настигнах. Подтекстьт беше, че пред олтара би трябвало да е той.
Уил притвори очи за миг. - Чудесно - отвърна и въздъхна леко, сякаш с облекче-ние. После вдигна поглед към мен. - Хайде да идем да пийнем нещо.
Шатрата беше опъната в оградена градина, чиято порта от ковано желязо бе окичена с гирлянди от бледорозови цветя. На бара, разположен в далечния край, вече се бе събрала тълпа, затова предложих на Уил да ме изчака докато отида да му взема питие. Проправих си път между масите с бели ленени покривки, отрупани с повече прибо-ри и кристал, отколкото бях виждала някога. Столовете бяха с позлатени облегалки - като онези, които може да видите в предаванията за мода и стил; бели фенери висяха над аранжировките с фрезии и лилии в средата на масите. Въздухът бе изпълнен с аромата на цветя до такава степен,
че почти се задушавах.
- „Пимс”? - попита барманът, щом стигнах отпред.
- Ъъъ… - Огледах се и видях, че всъщност това е единствената напитка, която се предлага. - О, добре. Две, ако обичате.
Той ми се усмихна.
- Разбира се, ще има и други напитки. Но госпожица Дюър искаше всички да започнат с „Пимс”. - Погледът, който ми отправи, беше леко заговорнически.Едва забе-лежимото повдигане на веждата ми подсказа какво мисли
по въпроса.
Загледах се в розовеещата лимонада.Татко ни беше казвал, че богатите са най-стиснати, но бях смаяна, че дори на сватба не предлагат алкохол.
- Е, ще трябва да се задоволим с това - промърморих
и поех чашите от него.
Заварих Уил да разговаря с някакъв мъж.Млад, с очила, привел се беше ниско, едната му ръка лежеше върху обле-галката на количката. Слънцето вече бе високо на небос-кклона и трябваше ла примижа, за да ги видя както трябва. Изведнъж прозрях смисъла на всички тия широкополи шапки.
- Страхотно е да те видя пак, Уил - казваше мъжът. -Фирмата не е същата без теб. Не биваше да го казвам… но си е така. Просто не е.
Приличаше на млад счетоводител - от типа мъже, които се чувстват удобно само в костюм.
- Много мило от твоя страна.
- Всичко стана толкова неочаквано. Сякаш падна от скала. Единия ден беше в офиса, ръководеше ни, а на другия от нас се очакваше да продължим без…
Той погледна нагоре, когато забеляза, че стоя до тях.
- О! - възкликна и видях как погледът му се залепи на бюста ми. - Здравейте.
- Запознайте се - Луиза Кларк, Фреди Дъруент.
Пъхнах чашата на Уил в поставката му и се ръкувах с по-младия мъж.
Той ме огледа още веднъж.
- О! - произнесе отново. - Вие сте…
- Приятелка на Уил - казах, след което, без да съм сигурна защо, докоснах леко Уил по рамото.
- Е, значи животът не е толкова лош — отбеляза Фреди със смях, който малко приличаше на кашлица. Изчерви се леко, докато говореше. - Извинявай, но трябва да те оста-вя.Нали знаеш - на такива събирания се очаква да създа-ваме бизнес контакти.Беше ми приятно да те видя, Уил.
Наистина. И… вас, госпожице Кларк.
- Изглежда мил - заключих аз, докато се отдалечавахме. Свалих ръката си от рамото на Уил и отпих голяма глътка “Пимс”.Беше по-вкусно, отколкото изглеждаше. Само
малко се притесних от плаващия резен краставица - Да.Добро хлапе е.
- Значи… не ти е неприятно.
- Не. - Очите на Уил за миг се спряха на моите. - Не, Кларк, изобщо не ми е неприятно.
Сякаш събрали кураж от Фреди Дъруент, през следва-щия час още няколко души дойдоха при Уил да го поздра-вят. Някои заставаха на известно разстояние от него, сякаш да решат дилемата с ръкуването, а други, повдигаха леко панталоните си и почти коленичеха в краката му. Стоях до него и говорех малко. Забелязах как се стегна леко при приближаването на двама от тях.