![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
— Съпругът ми смята, че всички сме се смахнали. Казва, че напоследък твърде лековато лепим етикета „насилник“, а те са просто деца.
— Може и да е прав.
— Макар че хапане и душене…
— Хммм, ако беше моето дете…
— Нямаше да направиш петиция.
— Ами… не.
— Рената има купища пари. Защо не изпрати Амабела в частно училище? Така няма да ѝ се налага да се занимава с простолюдието.
— Аз харесвам Зиги. Харесвам и Джейн. Сигурно не ѝ е лесно да върши всичко сама.
— Има ли баща, някой знае ли?
— Не трябва ли да говорим за книгата? — обади се Маделин, която най-после си спомни, че е домакиня на литературна сбирка.
— Трябва… предполагам.
— Кой всъщност е подписал петицията до този момент?
— Не знам. Обзалагам се, че Харпър е подписала.
— Харпър създаде петицията.
— Рената не работеше ли със съпруга на Харпър, или нещо такова? Или не, може би го бъркам с твоя съпруг, Селест?
Всички погледи, като по невидим сигнал, внезапно се насочиха към Селест. Тя стисна здраво столчето на чашата си.
— Рената и Пери работят в една и съща област — отговори. — Просто се познават.
— Ние все още не познаваме Пери, нали? — обади се Саманта. — Мъж, обвит в мистерия.
— Той непрекъснато пътува — обясни Селест. — В момента е в Генуа.
Не, Женева. Определено Женева.
В разговора все още тегнеше необяснимо затишие. Елемент на очакване. Нещо странно ли бе казала?
Почувства се така, сякаш всички очакваха да чуят още нещо от нея.
— Ще се запознаете с него на викторината — добави. Пери, за разлика от много мъже, обожаваше маскени балове. Прояви интерес, когато Селест провери графика му и установи, че тогава ще си е у дома.
„Ще ти трябва перлена огърлица като на Одри от Закуска в Тифани — каза ѝ. — Ще ти купя една от „Швейцарски перли“ в Женева.“
„Не — отвърна тя. — Недей.“
Когато отиваш на маскено парти в училище, от теб се очаква да носиш евтини бижута, а не огърлица, която струва повече от парите, които трябваше да съберат за интерактивни дъски.
Той щеше да ѝ купи съвършената огърлица. Пери обожаваше бижута. Щеше да струва колкото един автомобил и щеше да е изключителна, а Маделин щеше да полудее, когато я видеше, и Селест щеше да изпита копнеж да я свали от шията си и да ѝ я подари.
„Купи една и за Маделин“ — прииска ѝ се да каже. И той щеше да купи, ако му беше казала, при това с удоволствие, но Маделин никога не би приела такъв подарък, разбира се. И все пак бе много странно, че не можеше просто ей така да подари на Маделин нещо, което би я направило истински щастлива.
— Всички ли ще ходят на викторината? — изчурулика тя. — Ще бъде забавно!
Саманта: Виждали ли сте снимки от викторината? Селест изглеждаше зашеметяващо. Хората не откъсваха очи от нея. Явно онази огърлица беше истинска скъпоценност. Но знаете ли какво? Разглеждах някои от снимките, има нещо тъжно в лицето ѝ, в погледа, сякаш е видяла призрак. Все едно е знаела, че нещо ужасно ще се случи онази нощ.
45.
— Беше забавно. Може би другия път ще се сетим да поговорим и за книгата — каза Маделин.
Селест остана последна; старателно почистваше остатъците от храна по чиниите и ги подреждаше в съдомиялната.
— Престани! — каза Маделин. — Правиш го всеки път!
Селест имаше навика да разтребва мълчаливо, ненатрапчиво. Всеки път, когато Маделин я поканеше на гости, кухнята ѝ скърцаше от чистота, а плотовете блестяха.
— Седни и изпий чаша чай с мен, преди да тръгнеш — каза тя на Селест. — Виж, имам от мъфините на Джейн. Егоистка съм и реших да не ги споделям с всички.
Очите на Селест грейнаха. Тя се запъти да седне, но после неловко спря и каза:
— Къде е Ед? Може би чака с нетърпение да си тръгнат всички гости.
— Какво? Не се тревожи за Ед. Той продължава да хърка в леглото на Клоуи. Всъщност на кого му пука? Къщата е и моя.
Селест се усмихна едва-едва и седна.
— Това е ужасно за горката Джейн — каза тя, когато Маделин сложи пред нея един мъфин.
— Поне знаем, че никой от присъстващите тази вечер няма да подпише тъпата петиция. Докато всички говореха, аз не спирах да мисля през какво е преминала Джейн. Тя ти разказа историята за бащата на Зиги, нали?
Формален въпрос: Джейн вече ѝ бе казала, че е споделила и със Селест. За момент се сконфузи и се запита дали не звучеше клюкарски, че го споменава, но всичко беше наред в присъствието на Селест. Тя имаше здравословен апетит за клюки; не беше от онези майки, които лакомо разпитваха за подробности.