Големите малки лъжи [bg]

Селест шофираше към къщи след срещата на читателския клуб и си мислеше за последния път, когато видя Саксън и съпругата му — Елени. Беше на сватба в Аделейд точно преди да забременее с момчетата, голяма сватба на един от многото братовчеди на Пери.

На паркинга пред банкетния център случайно спряха точно до тях. Бяха пропуснали да се видят в църквата. Пери и Саксън изскочиха от колите си и взеха да си разменят прегръдки и мъжки потупвания по гърбовете. И двамата се просълзиха. Личеше си, че изпитват силна взаимна обич. Селест и Елени трепереха от студ във вечерните си рокли без ръкави и с нетърпение очакваха да пийнат нещо след дългата брачна церемония в студената, влажна църква.

„На това място храната би трябвало да е превъзходна“ — каза Саксън и потри длани, после заедно тръгнаха към топлината на залата, но Елени внезапно спря. Бе забравила телефона си на пейката в църквата. Пътуването дотам и обратно отнемаше час.

„Ти остани, аз ще отида“ — каза Елени, но Саксън просто завъртя очи и отвърна: „Не, няма, любов моя“.

В крайна сметка Пери и Саксън тръгнаха към църквата, за да вземат телефона, а Селест и Елени влязоха вътре, където ги очакваше шампанско и буен огън в камината.

„Божичко, чувствам се ужасно, просто ужасно“ — изчурулика Елени и махна на сервитьор, за да допълни чашата ѝ.

Не, няма, любов моя.

Как бе възможно мъж, който реагираше с толкова печално, рицарско чувство за хумор относно наистина досадно неудобство, да бъде същият човек, отнесъл се така жестоко с едно деветнайсетгодишно момиче?

Но точно тя би трябвало да знае по-добре от всеки, че това бе напълно възможно. (Пери също би се върнал да вземе телефона ѝ вместо нея.)

Дали тези двама мъже имаха някакво общо генетично увреждане на психиката? Психичните заболявания се предаваха по наследство, а Пери и Саксън бяха синове на еднояйчни близначки. От генетична гледна точка те не бяха просто братовчеди, а полубратя.

А може би майките им ги бяха увредили някак? Джийн и Айлин бяха симпатични жени, миниатюрни като елфи, с еднакви бебешки гласчета, звънлив смях и хубави скули, от онзи тип жени, които изглеждаха женствени и покорни, но само привидно. Този тип жени привличаха онзи тип преуспели мъже, които денем даваха разпореждания на околните, а вечер се прибираха у дома и правеха точно онова, което им нареждаха съпругите им.

Може би точно в това бе проблемът. Селест и Елени не притежаваха онази особена комбинация от нежност и сила. Те бяха най-обикновени момичета. Те не бяха достойни за ролята на образцовата майка, примера за подражание, установен от Джийн и Айлин за синовете им.