Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Глезенът му пулсираше болезнено. Лауданумът постепенно започна да му действа и накрая го приспа, за което той беше безкрайно благодарен.
Около обяд на следващия ден Баджър пристигна с фургон, натоварен с храна, която спокойно щеше да стигне за цялото село на юг от „Кандълторп“.
Вместо този факт да притесни или ядоса госпожа Катсдор, тя изглеждаше така, сякаш сам Всевишният беше дошъл да я посети. Непрекъснато възклицаваше възторжено, притиснала ръце към едрия си бюст, и превъзнасяше ястията, които той беше приготвил и донесъл.
— О, господин Баджър, ами че това патешко рагу е просто невероятно! А пък чесновият сос, който сте направил за него, той пък какво чудо е! Само като помирише човек този прекрасен пресен босилек. О, и пудинг с боровинки, любимият на господин Джеймс. Вие сте толкова способен, сър, истински гений, просто цар, просто…
— Моля, моля, госпожо Катсдор — охлади емоциите й графът, — Баджър така или иначе вече е цар и господар на кухнята в „Чейс Парк“. Бих предпочел обаче да не бъде провъзгласяван и за цар на цялата къща.
В интерес на истината Баджър нямаше никакви претенции да бъде господар в цялата къща, макар че нямаше нищо против да даде някои предложения, върху които господин Криттейкър, секретаря на графа, би могъл добре да помисли. Що се отнася до възхвалата на госпожа Катсдор, той я прие съвсем философски. Когато Джеймс влезе, накуцвайки, в преддверието, Баджър каза:
— Донесъл съм нещо много специално за теб, Джеймс. Една лапа, от която глезенът ти ще спадне до нормалното си състояние само за един час. Доктор Рейвън се справя прекрасно със счупени кости, със стомашни болки и с облекчаването на малките досадни женски неразположения, но не разбира нищо от отвари за спадане на отоци. Седни тук, Джеймс. Милорд, моля ви, бихте ли му свалили ботуша, за да мога да му сложа лапата…
Графът повдигна въпросително черна вежда към готвача си, но се подчини и каза:
— Виж само какво правя за теб, Джеймс… Ще трябва да си ми много благодарен.
Миризмата на тази гъста жълта смеска се оказа изненадващо приятна — нещо като захар, смесена с много яйца и сметана. Джеймс се облегна назад, затвори очи и направи следното предложение:
— След като остане един час върху глезена ми, Баджър, ще мога ли да те помоля да ми донесеш една лъжица?
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
На другата сутрин Джеймс накуцваше едва-едва и дори помогна на Баджър да намести във фургона остатъците от херкулесовата трапеза, която беше донесъл в „Кандълторп“. После помогна и на дукесата да се качи върху своята кобила, целуна ръката й и ухилено я погледна, като изчакваше Маркъс да изръмжи. Той естествено не пропусна да го направи и освен това му се закани, че направо ще го размаже в калта, стига само веднъж да го види, че е оздравял.
Той и Джеси им махаха с ръце, докато те се изгубиха в края на дългата алея. Джеймс потри ръце една в друга. Беше изпълнен с енергия, нетърпелив да свърши нещо, каквото и да е, и готов да наваксва за загубените два дни. Той с изненада усети, че на закуска оглеждаше Джеси точно като вълк, който не беше ял цяла зима.
Тя обаче безспирно дърдореше, защото изглежда не си даваше сметка за непрекъснато изострящото му се похотливо желание. О, не, той нямаше да издържи още дълго. Така си причиняваше истинска болка.
— …не мислиш ли, че в такъв случай ще е хубаво да си имаме двойка пауни, Джеймс? Бих искала един такъв паун като Фред, който непрекъснато притиска своята любима към къщата или към някое дърво, за да си открадне целувчица.
— Джеси, ако искаш си вземи и четиринадесет пауна. Но сега просто мълчи и се храни, за да се погрижиш после за мен.
— Какво ще искаш да направя? — тя го погледна лукаво, като дяволче, и огнените й висулки кокетно се поклатиха, когато кривна главата си на една страна.
— Ще видиш. Свърши ли вече?
Тя тупна салфетката си на масата и му се усмихна:
— Да, свърших.
— Ела тогава с мен.
Тя го накара почти да тича до господарската спалня, защото знаеше, че той ще се мъчи като грешен дявол с този наранен глезен, но, естествено, успя да го победи. Застана в средата на огромната стая и се загледа в него, когато той влезе, затръшна вратата и превъртя ключа в ключалката.
— Ето така — каза той и се обърна към нея с мрачно изражение.
Тя започна уплашено да размахва ръце пред себе си.
— Боже мой, Джеймс, сутрин е! Дори не вали, за да с поне малко по-тъмно. Слънцето грее с всичка сила. Нали нямаш някакви похотливи желания? Горкият ти глезен, не ти ли причинява ужасна болка?