Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Да. И противоположно на общите очаквания, нейният съпруг изобщо не остана ужасен, че точно на нея, на съпругата му, е дошла тази идея, а не примерно на него. На всички разказва за това изобретение. Вече видях няколко такива фургона да се движат по тукашните пътища.
— Иска ми се да бях по-умна, тогава може би и на мене би ми хрумнала тази идея.
— Ти си достатъчно умна. Стига говори глупости. Аз мислех да си направя един-два такива фургона, за да мога да участвам и в по-далечни надбягвания с коне, да речем в Северна Каролина или във Вашингтон сити.
— О, Джеймс, би било наистина чудесно! Спомням си, че някога водехме по надбягвания местните понита около Окракоук. Знаеш ли, чудя се защо, но не сме ходили в къщата в Окракоук още откакто бях малко момиче. Сигурно на татко просто му е писнало да слуша как майка мърмори, че там все я хапели някакви насекоми. Те хапеха също и Гленда, но не Нелда и мен. Не мислиш ли, че е странно?
— Чувал съм да казват, че разните там буболечки обичали да хапят само сочни месца.
— Дукесата сигурно би хвърлила чинията си с грах по Маркъс, ако той й изтърси подобно нещо.
Харесваше му как тези нейни висулки се къдреха отпуснато надолу и почти докосваха яката на бледожълтата й рокля. Тази сутрин Джеси блестеше, свежа и сияйна.
— Носиш ли бельо под тази рокля сега, когато не съм в състояние да ти направя нищо?
Тя с трясък изпусна вилицата си в чинията. Сведе поглед към жълтеникавата купчина с яйца. После срамежливо си призна:
— Не.
Очите му почти се кръстосаха. Болезнените пулсации в глезена му бяха нищо в сравнение с внезапния страстен порив в слабините му.
— Значи ти изтезаваш един болен човек, така ли?
Тя наклони глава на една страна и му се ухили с такава закачлива усмивка, че ако Гленда би могла да я види, сигурно без колебание щеше да се опита да я имитира.
— Мислих с какво мога да ти доставя удоволствие днес. Реших, че ще те поразходя с каретата. Ще отидем на обяд у Маркъс и дукесата. Какво ще кажеш?
Той си представи как глезенът му ще се друса цели два часа до „Чейс Парк“, а после още други два обратно до „Кандълторп“, но все пак кимна.
— Чудесно — каза тя, подхвърли салфетката си на масата и стана.
Само час по-късно Джеймс беше удобно настанен в каретата, а кракът му — подпрян върху възглавници, които бяха здраво привързани с въжета. Никакво друсане, значи.
— Тази идея ми хрумна от конския фургон на Франсис. Нали се сещаш, да завържеш поводите на коня, за да не мърда?
Той само поклати глава и се отпусна назад, а Джеси изцъка два пъти с език на Фантъм, неговия великолепен сив жребец, и той потегли в тръс.
Но тази сутрин така и не отидоха в „Чейс Парк“. След около тридесет минути път те забелязаха двама ездачи пред себе си. Това бяха дукесата и Маркъс, които идваха да видят покосения господар на „Кандълторп“.
Сред смеха, въпросите за глезена на Джеймс и коментарите за изобретателния начин на Джеси да държи болния крак неподвижен, Фантъм внезапно се изправи на задните си крака и се опита да отскубне поводите от ръцете на Джеси.
Джеймс рязко издърпа поводите от нейните ръце, едва-едва успя да се изправи и започна да изпълнява някаква много странна серия от движения — първо накара Фантъм да отиде рязко вляво, после безмилостно го издърпа надясно. Направи това цели три пъти. Накрая конят въздъхна тежко и застана покорно по средата на пътя, извърнал глава към страничния жив плет.
— Какво беше всичко това? Как смееш, Джеймс, да ми взимаш така поводите! Защо? Какво стана?
Маркъс се протегна и потупа Фантъм по шията.
— Добро момче — каза той, а после се обърна към Джеси: — Джеймс постъпи направо като крадец. Той купи Фантъм за по-малко гвинеи, отколкото дукесата харчи за чифт ръкавици.
— Да — продължи мисълта му неговата съпруга. — Той почти го открадна, като го взе на безценица от оня земевладелец, дето щеше да го ликвидира, защото насмалко не премазал племенника му. Впрочем той беше едно противно малко хлапе, което май си заслужаваше да бъде премазано.
— Горкичкият Фантъм има този навик да вижда двойно — разсмя се Джеймс. — Когато Маркъс и дукесата спряха конете си точно пред нас, Фантъм е видял четири коня с четири ездача и е решил, че е време да тръгва. Опитвал съм най-различни хитрости, но чак накрая открих правилното решение. Държа главата му обърната или леко надясно, или наляво. Така той не може да вижда конете и да удвоява броя им.
— Явно има ефект — каза Маркъс. — Е, след като аз и дукесата изминахме целия този път, хайде да се върнем в „Кандълторп“ и там ние ще се опитаме да ви забавляваме.
— Значи сте знаели за глезена на Джеймс? — попита Джеси, като внимателно наблюдаваше мъжа си, докато той обръщаше Фантъм в обратна посока. Маркъс и дукесата не тръгнаха пред тях, ами застанаха с конете си от двете страни на каретата, и дукесата, с присъщото й чувство за хумор, започва да разказва: