Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Джордж Рейвън идва вчера в „Чейс Парк“. Причината е в Антъни, който решил, че котката на Маркъс, Езми, става за чудесно другарче на Чарлз в леглото и я сложил до малкото си братче. Езми, която току-що била излапала цяла пъстърва за обяд, се сгушила до спящия ми син. Чарлз се събудил и се разпищял като бесен, когато видял физиономията на Езми само на сантиметър от лицето му. При тези кански викове бавачката му, Моли, се втурнала към него да види какво става, но паднала, ударила си лошо главата и загубила съзнание. Сега вече е добре, само дето има ужасно главоболие. Маркъс беше принуден да понакаже Антъни.
— И ти какво му направи, Маркъс? — попита Джеймс.
Графът погледна изкосо жена си, след което смутолеви:
— Смачках му задника от бой, накарах го да се извини на Моли, а после го пратих в стаята му и казах на Спиърс, че поне четиринадесет часа не трябва да му разрешават нито да яде, нито да играе.
— После обаче излязохме, така че Спиърс би могъл да промени наказанието на Антъни по свое усмотрение — отбеляза дукесата. — Ти много добре се справи, скъпи. Струва ми се, че дори Спиърс остана поразен от твоята твърдост.
— Радвам се, че не съм там да гледам какво прави Антъни — каза графът. — А тая работа с теб, Джеймс, как точно се случи?
— Джеймс даваше очистително на Клотилд. Тя обаче не го хареса.
— Няма животно или човек, които да харесват тая гадост — намръщи се Маркъс. — Така ти се е падало, Джеймс.
Дукесата внимателно свали шапката си за езда — красива вещ с яркочервена панделка върху черна основа — и удари с нея съпруга си по ръката.
— Да не мислиш, че на една жена ще й бъде приятно да пострада така?
— Аз имах предвид всеки, който дава такива лекарства, включително и жените.
— Ха!
След като последвалата словесна атака утихна, Джеймс усети, че глезенът му всъщност отдавна не се беше обаждал.
Дукесата и Маркъс не си тръгнаха от „Кандълторп“ същата вечер. След вечеря те накараха госпожа Катсдор просто да занемее при тяхната възхвала на варения джолан и сладкиша от сливи, които беше приготвила. Четиримата до късно пяха песничките на дукесата и играха вист.
Същата нощ, както Джеймс си лежеше по гръб в тяхното легло, подпрял крак върху три възглавници, а Джеси тъкмо се готвеше да угаси свещите, той изведнъж се извъртя, докъдето можеше, и й изтърси:
— Джеси, искаш ли да опиташ нещо малко по-различно?
— Какво?
— Може би няма да имаш нищо против да ме целунеш поне малко?
— Не знам, Джеймс — отвърна тя и застана над него, обзета от голямо любопитство. — Може би няма да е много разумно. Ти доста лесно губиш контрол над ръцете си, когато ме целуваш.
Гласът му прозвуча направо отчаяно:
— Знам, но се надявах, че може би ще имаш желание да следваш напътствията ми, за да направим нещо повече от едното целуване. Би могла, хм, ами да, с две думи казано, би могла да седнеш върху мен и…
— Да седна върху теб? Защо, за Бога, трябва да седя върху теб, Джеймс?
— Не просто да седиш. Това няма да свърши никаква работа освен ако не мислиш да си четеш книга. Не това искам аз от тебе. Не, ти просто ще ме хванеш с ръце и…
Тя го гледаше така, сякаш очакваше мъжът й да я завърже на уред за изтезания и да започне да я измъчва. Той се опитваше да печели време, но вече губеше търпение.
Тя пък съжаляваше, че не знаеше какво точно трябва да направи. Той я караше да застане върху него? Никога не беше виждала кобила върху жребец. Все пак може би в идеята му се криеше нещо интересно, но не и с този негов подут глезен. Не, трябваше да се изчака, да му се не види дано! Тя започна да си подсвирква, духна свещите и се пъхна до него. Прииска й се леглото да беше малко по-широко. Така усещаше топлината му, усещаше всяко негово помръдване. Когато ръката му я докосна, тя леко изохка.
— Хвани ме за ръката, Джеси — помоли той и тя го направи.
Заспа, докато разтриваше мазола на палеца му.
Джеймс остана буден повече, отколкото му се искаше. Странно защо, но си беше мислил, че Джеси ще има по-голямо желание да опита нови начини в любенето. Преди тя винаги беше нагла и безочлива, по-самоуверена, отколкото е редно за една жена, жадна за нови преживявания. Винаги го дразнеше, подиграваше му се, биеше го на надбягванията и го пазеше от Гленда.
Но ето че сега изобщо не изяви желание да седне върху него. А не беше глупава. Сигурно можеше да се досети какво трябваше да прави. Не беше му хрумвало дори, че ще му се наложи да се тормози и с една стеснителна Джеси.