Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:

Някъде в Русия известният в цял свят учен Пьотр Шапиров лежи в кома. Мозъкът му съдържа знания, които могат да осъществят гигантски напредък за науката. Само един човек може да обработи тези знания — д-р Албърт Джонс Морисън. Морисън трябва да бъде миниатюризиран до големината на молекула и с помощта на също толкова миниатюрен апарат да проникне в тялото на Шапиров и да достигне неговия мозък…
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 163
Перейти на страницу:

— Не е време да броим пилците — възрази Морисън. — Благодаря, но ще отложа за известно време писането на речта си за връчването на Нобеловата ми награда.

— Всъщност — намеси се Калинина, — чудя се дали позицията ни е подходяща, за да достигнем до някой неврон.

— Каква пречка има? — попита Дежньов. — Можем да се движим и да завиваме. Намираме се извън капилярът, в мозъка. Ей там има някой неврон, колкото искате, милиарди неврони.

— Ето там ли? — попита в отговор Калинина. — Не виждам никакви неврони. Само колагенови влакна.

— Как смятате, колко е междуклетъчната течност?

— Ако бяхме с нормални размери — каза Калинина — дебелината на слоя е микроскопична. Обаче сега сме с размерите на глюкозна молекула и в сравнение с нас разстоянието до най-близкия неврон може да се окаже километри.

— Е, в такъв случай ще се придвижим с кораба един километър. Ще отнеме малко време, но може да се направи.

— Да, ако можехме да се движим направо, но сме в средата на непроходима джунгла. Трябва да завиваме и да заобикаляме тази и онази нишка, и накрая ще се окаже, че сме пропътували петдесет километра по нашата скала и сме се върнали в началната точка. Ще се изгубим в лабиринта от нишки и няма да стигнем до неврон, освен по чиста случайност.

— Юрий има карта — започна Дежньов, но гласът му прозвуча малко объркано. — „Церебро.. каквото и да е“ на Юрий…

Конев намръщено поклати глава.

— Моят цереброграф ми показва кръвоносната система на мозъка и разположението на клетките, но не мога да увелича картата до такава степен, че да определя положението ни в междуклетъчната течност. Тези фини детайли не са ни известни, а от церебрографията не можем да получим повече информация, отколкото сме й дали.

Морисън погледна през стената на кораба. Във всички посоки се виждаха колагенови влакна, които се преплитаха и препречваха пътя им. В нито една посока очите не можеха да видят надалеч и в нито една посока нямаше признак на нещо друго, освен на нишки, кръстосани с други нишки.

И никакви нервни клетки! Никакви неврони!

Глава 13

КЛЕТКАТА

Никога не е построявана стена, която да казва: „Добре дошъл, страннико!“

Дежньов-старши

55.

Ноздрите на Боранова се разшириха леко, а тъмните й вежди се сключиха, но гласа й остана спокоен.

— Аркадий, ще се движиш в права линия доколкото можеш. Прави минимален брой промени в курса и ако можеш, завивай последователно наляво и надясно. И понеже сме в тримерна ситуация, последователно нагоре и надолу.

— Може да се объркаме, Наташа — каза Дежньов.

— Разбира се, че ще е объркващо, но може би няма напълно да изгубим посоката. Възможно е да не успеем да се движим по права линия, но може би няма да описваме кръгове, спирали или винтови линии. И рано или късно ще достигнем някоя клетка.

— Може би — предложи Дежньов, — ако деминиатюризираш малко кораба…

— Не — прекъсна го Боранова.

— Почакай, Наташа. Помисли само. Ако се деминиатюризираме малко, ще имаме по-малко разстояние за пътуване. Ние ще станем по-големи, а разстоянието между кръвоносния съд и неврона — по-малко — той направи красноречив с ръце. — Разбираш ли?

— Разбирам. Но, Аркадий, колкото по-големи ставаме, толкова по-трудно ще преминаваме между нишките. Невроните в мозъка са добре защитени. Мозъкът е единствения орган, който е напълно заобиколен от кост, а самите неврони, които са най-необичайните клетки в тялото, са добре обвити с междуклетъчно вещество. Виж сам. Единствено ако сме с размерите на глюкозна молекула можеше да си пробием път през и около колагена, без да причиним драстични повреди на мозъка.

В този момент Конев извърши необичайното за него действие — завъртя се в седалката си, гледайки нагоре докато се обръщаше наляво, така че погледа му да премине над Калинина преди да срещне очите на Боранова.

— Не мисля, че е необходимо да пътуваме напред напълно сляпо и случайно.

— А как иначе, Юрий?

— Невроните сами се разкриват. По дължината на всеки от тях периодично, на много кратки интервали преминават нервни импулси. Те могат да бъдат засечени.

— Но невроните са изолирани — намръщи се Морисън.

— Аксоните, но не и телата на клетките.

— Но нервните импулси са най-силни в аксоните.

— Не, нервните импулси може би са най-силни в синапсите, а те също не са изолирани. Синапсите би трябвало да искрят през цялото време, а вие би трябвало да сте способен да го откриете.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)