Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Не е време да броим пилците — възрази Морисън. — Благодаря, но ще отложа за известно време писането на речта си за връчването на Нобеловата ми награда.
— Всъщност — намеси се Калинина, — чудя се дали позицията ни е подходяща, за да достигнем до някой неврон.
— Каква пречка има? — попита Дежньов. — Можем да се движим и да завиваме. Намираме се извън капилярът, в мозъка. Ей там има някой неврон, колкото искате, милиарди неврони.
— Ето там ли? — попита в отговор Калинина. — Не виждам никакви неврони. Само колагенови влакна.
— Как смятате, колко е междуклетъчната течност?
— Ако бяхме с нормални размери — каза Калинина — дебелината на слоя е микроскопична. Обаче сега сме с размерите на глюкозна молекула и в сравнение с нас разстоянието до най-близкия неврон може да се окаже километри.
— Е, в такъв случай ще се придвижим с кораба един километър. Ще отнеме малко време, но може да се направи.
— Да, ако можехме да се движим направо, но сме в средата на непроходима джунгла. Трябва да завиваме и да заобикаляме тази и онази нишка, и накрая ще се окаже, че сме пропътували петдесет километра по нашата скала и сме се върнали в началната точка. Ще се изгубим в лабиринта от нишки и няма да стигнем до неврон, освен по чиста случайност.
— Юрий има карта — започна Дежньов, но гласът му прозвуча малко объркано. — „Церебро.. каквото и да е“ на Юрий…
Конев намръщено поклати глава.
— Моят цереброграф ми показва кръвоносната система на мозъка и разположението на клетките, но не мога да увелича картата до такава степен, че да определя положението ни в междуклетъчната течност. Тези фини детайли не са ни известни, а от церебрографията не можем да получим повече информация, отколкото сме й дали.
Морисън погледна през стената на кораба. Във всички посоки се виждаха колагенови влакна, които се преплитаха и препречваха пътя им. В нито една посока очите не можеха да видят надалеч и в нито една посока нямаше признак на нещо друго, освен на нишки, кръстосани с други нишки.
И никакви нервни клетки! Никакви неврони!
Глава 13
КЛЕТКАТА
Никога не е построявана стена, която да казва: „Добре дошъл, страннико!“