Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Това беше краят на мисията, както тя гледаше на живота. Толкова неща оставаха недовършени. За друг.
Откакто се бяха срещнали, той само й губеше времето, пречеше й да върши онези неща, които наистина имаха значение в живота й. Принуждаваше я да върши работата си набързо, да се крие заради него. Когато имаше нужда от нея, тя зарязваше всичко. А какво бе сторил в замяна? Какво й беше дал? Завинаги прекъсна работата й. Тя имаше всички основания да му се сърди. Но дори сега, ако имаше възможност да разговарят, Бийн знаеше какво щеше да му каже:
„Аз така си избрах. Ти си една от задачите, които ми е поверил Господ. Животът все някога свършва, затова не ме е страх да се върна при Твореца си. Боя се само за теб, защото той ти е толкова чужд.“
Да можеше само да повярва, че някак си все още е жива. Може би че е някъде с Поук и я е взела под крилото си, както закриляше навремето Бийн. Че двете се веселят и си спомнят онзи нехранимайко Бийн, дето все прави така, че хората около него да загиват.
Някой докосна ръката му.
— Бийн — прошепна Суриявонг. — Бийн, хайде да тръгваме.
Бийн го погледна и осъзна, че по бузите му текат сълзи.
— Оставам — заяви.
— Не. Тук нищо няма да се реши. Да отидем в правителствената резиденция. Там ще е големият дипломатически цирк.
Бийн изтри очите си с ръкав и се почувства като малко дете. Колко глупаво да се показва в такава светлина пред хората си. Е, можеше и по-зле да е — например ако се опита да прикрие чувствата си или ако помоли да не казват на никого. Той просто реагираше нормално и те го видяха, толкова. Ако сестра Карлота не заслужаваше малко сълзи от човек, за когото е сторила толкова много, за какво изобщо са сълзите и при какви обстоятелства трябва да плачеш?
Навън ги чакаше полицейски ескорт. Суриявонг благодари на двамата войници и им нареди да се връщат в казармата:
— Наспете се добре.
Те му отдадоха чест. После се обърнаха към Бийн и повториха жеста. Стегнато. По войнишки. Без съжаление. Само отдаване на чест. Той ги поздрави по същия начин — без благодарност, само уважение.
Положението в правителствената резиденция бе ту дразнещо, ту досадно. Китай поддържаше затъмнението. Макар че повечето пътници бяха тайландски бизнесмени и туристи, катастрофата бе станала в китайското въздушно пространство и понеже не ставаше дума за ракетна атака, а по-скоро за заложена бомба, подробностите се пазеха в тайна.
Определено — дело на Ахил, единодушни бяха Бийн и Суриявонг. Бяха говорили обаче достатъчно за Ахил, затова Бийн се съгласи Суриявонг да даде на военните и външното министерство необходимата информация.
Защо й трябваше на Индия да взривява пътнически самолет над Китай? Дали само за да убие една монахиня, идваща на гости на едно гърче в Банкок? Историята бе твърде невероятна, за да им повярват. При все това, малко по малко, след като министърът на колонизацията разкри детайли от психопатологията на Ахил, които не фигурираха дори в статията на Лок, държавните чиновници започнаха да разбират, че наистина това би могло да е послание на психопата към Бийн, доказателство, че той, Ахил, може да убие всеки, когото си поиска.
Докато Суриявонг разговаряше с държавните мъже, заведоха Бийн на горния етаж, в личните покои на министър-председателя, където премиершата любезно го покани в стаята за гости, поинтересува се дали не желае да повикат някой близък или свещеник от която и да било религия. Той й поблагодари и отвърна, че би искал да прекара известно време сам.
Премиершата тихо затвори вратата след себе си и Бийн плака, докато се изтощи, след това заспа свит на пода.
Когато се събуди, слънцето грееше ярко зад спуснатите щори. Очите му още бяха подпухнали от плач. Все още бе като пребит. Събудил се беше вероятно защото му се ходеше по нужда. И беше жаден. Такъв е животът. Наливаш и източваш. Заспиваш и се будиш, заспиваш и се будиш. Е, и чат-пат размножаване. Той обаче все още бе твърде малък за това, а сестра Карлота доброволно се беше отказала от тази част на живота. Затова за тях цикълът бе малко или повече един и същ. Да намери някакъв смисъл в живота. Но какъв? Бийн беше знаменитост. Името му щеше да остане завинаги запечатано в историята. Вероятно само като едно от многото в раздела за Ендър Уигин, но за повечето хора това беше предостатъчно. Когато умреш, вече няма значение.
Карлота нямаше да влезе в историята. Дори като забележка под линия. Всъщност не, не беше вярно. Ахил щеше да стане знаменитост, а тя го беше открила. Заслужаваше повече от бележка под линия. Името й щеше да се помни, но само във връзка с психаря, който я е убил, защото се е чувствал безсилен пред нея, когато го е измъкнала от мизерията.