Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
„Ахил я уби, но разбира се, с моя помощ.“
Бийн се постара да мисли за друго. Отново чувстваше онова парене под клепачите, което предвещава нов поток от сълзи. Стига толкоз. Време беше да се вземе в ръце. Не биваше да губи здрав разум.
В стаята имаше компютър със стандартен софтуер и връзка с мрежата. Скоро Бийн се включи с едно от по-рядко използваните си кодови названия. Граф сигурно знаеше неща, неизвестни за тайландските власти. Питър също. Те щяха да му пишат.
Скоро получи закодирани съобщения и от двамата.
И двете съдържаха едно и също. Препратено послание от сестра Карлота.
Обяснението в двете писма беше едно и също:
Посланието се получило в девет часа сутринта тайландско време. Граф и Питър трябвало да изчакат дванайсет часа, ако Карлота поиска да изтрият писмата. След като обаче научили от независими източници, че няма шанс да е жива, и двамата решили да не чакат повече. Каквото и да беше посланието, сестра Карлота бе програмирала така пощата си, че ако всеки ден лично не блокира процеса, Граф и Питър автоматично да получат писмото, за да му го препратят.
Това означаваше, че всеки ден от живота си тя е мислила за него, старала се е тази информация да не бъде изпратена, но при все това е взела мерки той да получи писмото след смъртта й.
Прощалното й писмо. Бийн не искаше да го чете. Очите му бяха пресъхнали. Нямаше повече сълзи.
Все пак Карлота е искала той да го прочете. И след всичко, което бе сторила за него, нямаше как да не го направи.
Файлът беше двойно закодиран. След като го отвори със своята програма за дешифриране, текстът остана с нейния шифър. Бийн нямаше представа каква може да е паролата, следователно би трябвало да е нещо, за което Карлота е очаквала сам да се досети.
И тъй като се опитваше да намери кода след смъртта й, отговорът беше ясен. Бийн въведе името „Поук“ и дешифрирането започна.
Както очакваше, писмото бе адресирано до него:
Скъпи Юлиане, скъпи Бийн, скъпи приятелю,
Може би Ахил ме е убил, може би не е. Знаеш какво мисля за отмъщението. Само Господ има право да наказва, пък и гневът кара хората да вършат глупости, дори умни хора като теб. Ахил трябва да бъде спрян заради деянията му, не заради онова, което ми е причинил. За мен няма значение как ще умра. Важно е само как съм живяла и нека Творецът ме съди.
Тези неща обаче вече са ти известни, не затова ти пиша. Искам да ти дам информация за теб, която имаш право да знаеш. Не е приятно и смятах да изчакам да ти я съобщя, когато си готов за това, но не искам след смъртта ми да живееш в неведение, защото Ахил, или нищожеството, което е сложило край на живота ми, ще има твърде голямо предимство пред теб.
Знаеш, че си роден като част от незаконен научен експеримент, за което е използван ембрион, откраднат от родителите ти. Вече имаш смътни спомени от удивителното ти бягство при унищожаването на събратята ти след края на експеримента. Стореното от теб на тази възраст доказва, че си невероятно интелигентен. Онова, което досега не си знаел, е причината да си толкова умен и какво означава това за бъдещето ти.
Онзи, който е откраднал зародиша ти, беше учен — в известен смисъл. Работил е по проект за генетично подобряване на човешкия интелект. Експериментите му са се основавали на теоретичната работа на един руски биолог на име Антон. Макар че имаше изрични заповеди да не се намесва, Антон смело намери начин да заобиколи програмата и да ми каже какви генетични изменения са ти били направени. (Макар че според него промените биха били успешни само в неоплодена яйцеклетка, това е технически, не теоретичен проблем.)
В човешкия геном има два ключа. Единият е за човешкия интелект. Ако се завърти в едната посока, той блокира способността на мозъка да функционира с максималния си капацитет. При теб ключът на Антон е завъртян в другата посока. Мозъкът ти не е ограничен в растежа си. Способността му да образува нови неврони не е прекъсната в първите месеци от развитието ти. Така мозъкът ти не е ограничен с връзките, образували се по време на ранното ти развитие, а може да създава нови, когато се наложи. В умствено отношение ти си като едногодишно дете, но с жизнен опит. Умствените постижения, които пеленачетата отбелязват постоянно и са далеч над възможностите на възрастните, винаги ще бъдат достъпни за теб. Например през целия си живот ще си способен да овладяваш нови езици, сякаш са ти майчини. Ще си в състояние да правиш и поддържаш връзки в спомените си, които не са по силите на никой друг. С други думи, ти си неизследвана — или може би самоизследваща се — територия.