Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
За тези неограничени възможности обаче трябва да се плати определена цена. Вероятно вече си се досетил. Ако мозъкът ти продължи да расте, какво ще се случи с главата ти? Как всичкият този мозък ще се задържи вътре?
Главата ти, разбира се, продължава да расте. Черепът ти никога няма да се затвори напълно. Естествено, накарах да проследят растежа на главата ти. Процесът е бавен, понеже нарастването на мозъка ти е свързано със създаването на нови, но по-дребни неврони. Освен това се наблюдава известно изтъняване на черепа ти, затова може и да не си забелязал нарастването, но то е факт.
Както виждаш, другата страна на Антоновия ключ е свързана с растежа. Ако не спирахме да растем, щяхме да умираме много млади. За дълголетието обаче е необходимо да се откажем от част от интелекта си, защото мозъкът трябва да спре да расте в ранните етапи на жизнения цикъл. Повечето човеци се поместват в определени тесни граници. Ти излизаш много извън скалата.
Бийн, Юлиане, дете мое, ти ще умреш много млад. Тялото ти ще продължи да расте, но не като в пубертета да направи рязък скок и да спре, когато достигнеш ръста на възрастен човек. Както се изрази един учен, ти никога няма да достигнеш ръста на възрастен, защото такъв ръст няма. Има само ръст при настъпване на смъртта. Ти ще ставаш все по-висок и по-едър, докато сърцето ти се пръсне или гръбнакът ти се пречупи. Казвам ти го направо, защото няма начин да намаля страданието.
Никой не знае в каква насока ще растеш. Отначало хранех някаква надежда, защото растеше по-бавно от първоначалните очаквания. Казаха ми, че при настъпване на пубертета вече ще си настигнал връстниците си по височина, но това не стана. Ти остана доста по-нисък от нормалното. Започнах да се надявам, че Антон греши, че може би ще доживееш до трийсет-четирийсет години, дори до петдесет. През годината, която прекара с близките си обаче, и докато бяхме заедно, растежът ти се ускори. По всичко личи, че ще продължи да се ускорява. Ако доживееш до двайсет години, това ще надмине всички разумни очаквания. Ако умреш, преди да навършиш петнайсет, едва ли ще е изненада. Не мога да сдържа сълзите си, докато пиша тези редове, защото ако има дете, което би трябвало да живее дълго, за да помогне на човечеството, това си ти. Не, ще бъда честна. Плача, защото в много отношения те смятам за свой син и единственото, което ме радва, докато пиша това писмо, е че ще го прочетеш, след като умра. Най-жестокият кошмар на всеки любящ родител е да погребе детето си. Ние свещениците и монахините сме избавени от тази мъка, макар че, както глупаво и по своя воля сторих с теб, сами я търсим.
Имам пълна документация за всички изследвания, проведени с теб. Екипът ще продължи да те изследва, ако позволиш. Адресът им е на края на това писмо. Можеш да имаш доверие на тези хора, защото са честни и знаят, че ако истината за проекта им се разчуе, попадат в голяма опасност, защото генетичното модифициране на човешкия интелект все още е противозаконно. Дали ще им сътрудничиш, зависи само от теб. Те вече имат важни данни. Можеш да продължиш да живееш, без да се интересуваш от тях, можеш да им даваш информация, прави както пожелаеш. Аз лично не се интересувам особено от научната им дейност. Помагах им, защото трябваше да знам какво ще се случи с теб.
Прости ми, че скрих тази информация от теб. Знам, навярно си мислиш, че предпочиташ да си знаел истината от самото начало. В своя защита ще кажа, че е хубаво човек да изживее няколко години в невинност и надежда. Страхувах се, че ако узнаеш твърде рано, ще загубиш тази надежда. При все това, скривайки истината, те лиших от свободата да правиш каквото решиш с живота, който ти остава. Смятах да ти го кажа скоро.
Някои твърдяха, че заради тази малка генетична разлика ти не си човек. Че понеже за включване на Антоновият ключ е нужна двойна промяна в генома, това не би могло да се случи случайно и следователно ти си представител на нов вид, създаден лабораторно. Мога да ти гарантирам обаче, че с Николай сте близнаци, не същества от различни видове, и аз, която те познавам по-добре от всеки друг, никога не съм ставала свидетел на друго от теб освен на дълбоко хуманни постъпки. Знам, че няма да приемеш религиозната ми терминология, но знаеш какво означава тя за мен. Ти имаш душа, дете мое. Спасителят е умрял за теб, както за всяко друго човешко същество. Животът ти е също толкова важен за любящия ни Бог. И за мен, синко.
Ти ще откриеш цел в живота си за времето, което ти остава. Не бъди безразсъден само защото няма да живееш дълго. Но и не пази живота си прекалено ревностно. Смъртта не е трагедия за онзи, който умира. Да пропилееш живота си, преди да умреш, това е трагичното. Ти вече използва времето си по-добре от повечето хора. Но и тепърва ще откриваш много нови цели и ще ги постигаш. А ако на небето има някой, който цени мнението на една стара монахиня, ангелите ще те пазят и много светци ще се молят за теб.