Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Откъде знаеш, че внезапно изтичане на радиация не го е принудило да излезе?
— Ервин каза, че жителите на руските села, изложени на радиацията, са умрели за няколко дни. Ако е бил облъчен, той не би стигнал до Кемп Декейд.
— Добре, но защо смяташ, че ще можем да изпреварим Рат? Неговата компания е изкопала проклетата шахта. Дирижабълът вероятно вече ги пренася точно там.
— Съмнявам се. Не забравяй, че те докараха тук четири всъдехода и джип. Не са необходими толкова много превозни средства, ако знаят мястото на шахтата. Те ще изгубят време, докато я търсят, а благодарение на картата, която намерих в Кемп Декейд, ние знаем точно къде е.
— От теб би станал добър детектив — обади се Аника. Беше се свестила и слушаше разговора, но не бе помръднала.
— Добре ли си? — загрижено попита Мърсър.
— Да. Съжалявам, че избухнах. Аз само… Знам ли. В един момент всичко това ми дойде твърде много.
— Имаш право да се ядосваш — каза Ервин. — Не мога да ти опиша колко много съжалявам.
Айра изстърга малко сняг от стената, уви го в носна кърпа и го даде на Аника, която го притисна до подутото си око.
— Кой ме удари?
— Хилда, най-добрата военна готвачка в Германия. Ако шницелът й по виенски не ти е харесал, тогава дясното й кроше със сигурност ще те порази.
Аника се усмихна и заговори на немски на дебелата жена.
— Напомни ми никога да не обиждам готварските ти умения и да не те ядосвам.
— Полунощ е — каза Мърсър. — Ако тръгнем на зазоряване, ще трябва да прекараме само една нощ на открито, Докато стигнем до пещерата. Капнал съм от умора. Обикновено си лягам в десет в дните, когато оцелявам от самолетна катастрофа.
Когато се бе върнал от похода си, останалите от групата спяха далеч един от друг, но сега се сгушиха наблизо, привлечени от силата му. Мърсър забеляза това и се зарадва, защото колкото те се нуждаеха от водачеството му, толкова той изпитваше потребност от насърчението им. Бяха преживели много заедно и Мърсър знаеше, че най-Лошото предстои. Видя, че Аника се е настанила до него.
— Аника — прошепна Мърсър и очите й се отвориха, — би ли ми направила една услуга? Хилда си пада по мен. Ще ми бъдеш ли телохранител?
Тя сподави смеха си.
Моят герой! — После изражението й стана сериозно и загрижено. — Благодаря ти за доверието, че мога да заведа групата до пещерата, но истината е, че едва ли ще успея.
Мърсър разбра колко много й струва това признание. Прочете го в очите й. Дързостта й се бе изпарила.
— Защо мислиш така?
Тя бе измъчвана от съмнения и поставяше под въпрос собствените си умения.
— Когато се катеря по планините или изследвам джунглата, си мисля, че съм смела, но всъщност се преструвам. Приемам желаното за реално. Знам, че спасителният хеликоптер ще долети веднага щом се обадя, и не съм изложена на действителна опасност, освен ако не направя някоя глупост. Сега обаче е различно. Животът на всички зависи от това дали ще успеем да стигнем до пещерата. Не мога да поема подобна отговорност. Заблуждавам се, като мисля, че съм смела, Мърсър. Истината е друга.
Той протегна ръка и я погали по косата.
— Не се познаваме, но мога да ти кажа, че ти си един от най-смелите хора, които познавам, Аника. По време на пожара показа хладнокръвие. Разсъждаваш бързо и си невероятно решителна. За мен това е определение за смелост. Само глупакът търси опасността. Смелият я избягва, когато може, но се изправя пред нея, ако се наложи. Любимото ти занимание е опасно, но не това те прави храбра. Ти си смела, защото знаеш каква е разликата между фантазията и реалността. И когато реалността ти нанесе удар, отвръщаш. Няма да се държа снизходително, подхвърляйки банални изрази като „убеден съм, че ще се справиш“, защото не знам дали ще можеш. Но вярвам, че ще се справиш. И това ми е достатъчно.
— Благодаря — отговори тя. Нямаше думи, с които да изрази дълбоката си признателност.
— Моля — кротко каза Мърсър, защото всеки друг отговор би издал силното му желание да я целуне.
Аника заспа усмихната и той се запита дали е разгадала мислите му.
В ледената пустош
Сутринта Мърсър завари Марти Бишоп да стои над гробовете, които членовете на екипа бяха изкопали. Останалите се подготвяха за предстоящия преход и опаковаха спални чували, полярна екипировка, газени котлони, бутилки с пропан и храна. Възникнаха няколко спора какви лични вещи да вземат — видеокасетите на Марти за баща му, дебелия дневник на Ервин Пул и дори за готварската книга на Хилда. Мърсър спечели всичките и взеха само най-необходимото, но въпреки това бяха претоварени. Единствено Магнус, исландският пилот със счупената ръка, щеше да върви, без да носи нищо. Мърсър компенсира за него, като грабна най-тежката раница с трийсет килограма багаж.