Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Нещо в реакцията й го беше смутило. Не че беше хладна или не го желаеше. Всеки път, когато той протягаше ръка към нея, тя се сгушваше в обятията му съвсем естествено. Невинността й също не беше от значение, напротив, това го възбуди допълнително, а и всеки любовен акт я отдалечаваше от свенливостта на девственицата. Не, липсваше й нещо друго, не толкова видимо. Тя беше готова да се люби с него, извиваше се като змия в ръцете му, но от устните й не излизаше нито звук. Не избягваше нежностите му, но не го молеше да я люби. Кожата й пламтеше, сърцето й биеше, в мига на оргазма ръцете й се вкопчваха отчаяно в гърба му, но никога не отваряше очи и не го поглеждаше. След това оставаше неподвижна и се заглеждаше някъде в празното пространство. Ръцете й милваха белезите по гърба му, сякаш бяха зърна на броеница, но тя не се сгушваше в него и не търсеше близостта му, за да заспи.
Мълчалива, винаги мълчалива. Мълчанието й беше част от онова, което му създаваше трудности. Сладката, омагьосваща предварителна игра и гръмотевичният катарзис на любовния акт бяха чудеса, които тя пазеше за себе си. Струваше му се, че се затваря в преживяванията си, че не го допуска в душата си, че не е способна да сподели тези мигове с него. Може би не беше способна да дели с никого.
Той беше виновен. Какво друго би могъл да очаква? Анжелика му нямаше доверие.
Вероятно белезите по гърба му я отблъскваха. Те й припомняха неща, които я плашеха.
А може би той очакваше твърде много от този съвсем не идеален брак. Може би проблемът беше в това, че тя не го обичаше, че не беше в състояние да го обича.
Дали щеше да го обикне, ако нещата бяха протекли другояче, ако той не бе прибягнал до сила, за да осъществи плановете си за отмъщение. Когато за първи път спа с него, тя го обичаше. Той помнеше всяка подробност. Това беше част от самоналоженото му и превърнало се в мания наказание — да помни всичко.
Имаше и друго.
Тази сутрин на няколко пъти я изненада да го наблюдава. Погледът й събуди в душата му същите подозрения като шумът от стъпки в тъмна уличка. Първият му порив беше да извади шпагата си.
Опасността беше многолика и той се беше научил да разпознава повечето й форми. Инстинктът му подсказваше, че Анжелика представлява нов вид опасност, макар че мозъкът му отказваше да го възприеме.
Какво ставаше с нея? Дали обмисляше плановете си за отмъщение? Дали вече беше започнала да му отмъщава?
Това беше много вероятно. Тя беше реагирала на признанието му различно от очакванията му. Пристъпи на ярост, сълзи или дори студено презрение: той беше подготвен за тези реакции и знаеше как да се справи с тях.
Вместо това тя даде израз на болката и гнева си, каза му мнението си за методите му и моралните му ценности, а после се примири със съдбата си. Не го заплаши да анулира брака, нито веднъж не спомена, че би могла да го прогони от „Боньор“, не предприе и най-малкия опит да постави под въпрос съпружеските му права. Усмихваше се, отнасяше се учтиво с него и поднасяше устата си за целувка.
Ако беше самодоволен и уверен в себе си, за какъвто очевидно го смяташе тя, той щеше да сметне, че нещата са уредени и че оттук нататък всичко ще върви гладко. Но той не беше такъв. И не мислеше така.
Анжелика не му позволяваше да надникне в сърцето и в мислите й, изключваше го от своя свят. А зад стената, която бе издигнала около най-интимната си същност, ковеше планове за отмъщение с дяволското спокойствие, присъщо на жените. Рейнолд го знаеше, усещаше го. Каквото и да замисляше тя, той трябваше да се подготви колкото се може по-добре.
Но щом още отсега жадуваше за отмъщение, какво ли щеше да направи, когато узнаеше, че и баща й, и Едингтън са живи и здрави? Не му се искаше дори да мисли за това.
Една толкова интимна неприятелка, това беше последното, което бе очаквал.
Битката предстоеше. Сигурно щеше да се радва, ако излезеше жив от нея. А ако загинеше, е, надали имаше друг човек, на когото би се предал с такава готовност като на Анжелика.
Изненада се, че едва сега осъзнава напълно този факт.
Нечия сянка падна през отворената врата и се простря чак до мястото, където беше застанал Рейнолд. Майкъл се появи на прага, спря за миг, за да свикне с полумрака, после закрачи бавно към приятеля си.
— Защо си се скрил тук? — попита развеселено той. — Всъщност трябва да кажа, че те разбирам.
— Имах нужда от кратко усамотяване.
Усмивката на Майкъл изчезна.
— Да си отида ли? Видях те да влизаш в обора и си казах, че не е лошо да разменим няколко думи насаме. Ако ти преча, веднага ще се оттегля.
Рейнолд въздъхна, прокара пръсти през косата си, после притисна тила си.