Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Той приведе глава, за да приеме смъртоносния удар — в този момент се чувстваше толкова слаб и замаян, че участта му вече не го интересуваше особено. Той обаче чу как Ранулф пъха шпагата обратно в ножницата и вдигна изненадан глава. Великанът се усмихваше широко; не бе успял дори и да се задъха. Уилям поклати тъжно глава, смаян от случилото се.
— Не ви прави чест да вкусите тази победа, след като става въпрос за съдбата на една лейди.
Ранулф се усмихна заради недоразумението.
— Съдбата на госпожата бе подпечатана и без вашата намеса.
— Защо тогава приехте моето предизвикателство?
— Необходимо ми е да се упражнявам. И тъй като моят партньор е прикован на легло благодарение на предателството на госпожата, ще ми се наложи да почакам доста, докато срещна отново някой равностоен партньор. Но вие не питате за наказанието, което очаква вашата лейди. Толкова малко ли я обичате?
— Аз изобщо не я обичам. Може и да е хубава, но иначе е само едно разглезено дете, твърде опърничаво за моя вкус.
— А вие знаехте ли, че Луиз ви желае за съпруг?
— Да, но никога не съм я окуражавал в намеренията й. Напротив — направих всичко възможно, за да й покажа, че не ме интересува, включително като я помолих да ме освободи от задълженията ми към нея. Тя обаче не пожела да ми повярва.
— Защо тогава се бихте от нейно име?
— За мен тя е само една разглезена малка вещица, която освен всичко останало е й безкрайно глупава, но… аз също така съм и на служба при нея и все още не съм освободен.
Ранулф едва успя да сдържи усмивката си, долавяйки яда, стаен в тези думи.
— Много похвално от ваша страна. Мога да взема човек с подобни възгледи на служба при себе си, ако ви интересува. Но що се отнася до съдбата на дамата, не бива да се притеснявате. Ще я омъжа за един от най-близките си приятели от моята свита и той ще се погрижи жена му да не причинява повече злини. Това решение няма да й допадне, но тя ще се научи да се подчинява на своя сюзерен, та ако ще и тялото й да пострада, докато я обучават.
— Отдавна беше време да получи този урок — изпръхтя Уилям, напълно съгласен с Ранулф.
Ранулф се извърна и подхвърли шлема си на Кенрик. Погледът му се спря на вдовицата, която не бе чула разговора на двамата мъже, тъй като бе на доста голямо разстояние от тях. Бе пребледняла и трепереше цялата от страх, тъй като в двубоя Уилям Лайънел не успя да снеме обвинението от нея. Ранулф се приближи, за да й съобщи своето решение и забеляза, че тя се променя пред очите му. Изражението на лицето й омекна, тялото й се отпусна, в очите проблесна възхищение и чувствена страст и той буквално чу и видя колелата, които се въртяха в мозъка й. Твърде често бе срещал този поглед — погледът на жена, която иска да съблазни мъжа, за да получи онова, което желае.
— Напразни усилия, милейди — рече той сърдито и й обърна гръб.
Нека почака, докато Сърл оздравее и лично й съобщи какво й е отредило бъдещето. Междувременно обаче нека се по-пържи в неизвестност, докато стои под ключ, наказание, безкрайно леко в сравнение с живота на толкова много хора, които бе погубила. Ранулф наистина нямаше да се отнесе толкова снизходително към нея, ако инцидентът, резултат на нейното коварство, не бе довел до някои доста важни разкрития.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
— Той идва, милейди.
От повече думи нямаше нужда. Тя излетя от стаята си, спусна се по стълбите, пресече като стрела залата, после още няколко стъпала и се озова на двора точно в мига, в който Ранулф слизаше от коня си. Без да разсъди, че той все още държи юздата на бойния кон, тя се хвърли към него и обви раменете му с ръце.
Ругатните, в които избухна мъжът й, бяха първият признак, че не е бивало да се държи толкова импулсивно. Второто, което почувства, бе, че поводите дръпнаха рязко тялото му встрани. После конят се разтанцува, канейки се да сгази всекиго, който му се изпречи на пътя, включително и господаря си. Рейна изписка тихо и отскочи встрани. Ранулф успя най-сетне да овладее животното, но бе вбесен от държането на жена си. Достатъчен бе обаче само един поглед върху пепелявото лице на Рейна, за да преглътне гнева си. Просто си запазваше правото да го извади някой друг път на показ, не сега. Отиде при жена си и я вдигна високо във въздуха.