Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Беше глупаво от ваша страна, милейди — рече той простичко.
— Знам. Наистина постъпих глупаво и необмислено… но мисля, че няма да се повтори никога вече.
— Добре — отвърна той спокойно. — А сега ще ми обясните ли защо се държахте точно по този начин?
Тя сведе стеснително очи, а през това време ръцете й колебливо докоснаха раменете му, плъзнаха се по тях и след това отново се вкопчиха във врата му.
— Страхувах се — прошепна тя. — Когато мъжете се върнаха с пленниците и казаха къде сте отишли, се разтревожих доста. Спомних си за Уилям Лайънел и се уплаших, че ще се биете с него и може да ви рани.
Усети някаква тръпка и след секунда осъзна, че той се смее. Така Ранулф прогони стъписването й и на негово място настъпи обидата. Отгоре на всичко мъжът й я притисна силно към себе си и едва след това я пусна обратно на земята.
— Не ставайте глупава, момиче.
Лицето му се разтегна в усмивка, нещо, което разпали отново нейния темперамент.
— Да, наистина беше лудост от моя страна да се тревожа за един безмозъчен глупак като вас, който се е отправил едва с няколко души към гнездото на предателството.
— Отрядът на Ерик се присъедини към мен още преди да стигнем там. — Усмивката все още не слизаше от лицето му.
— О — възкликна Рейна, но в гласа й все още се долавяше недоволство. — Все пак трябваше да изчакате.
— Какво да чакам? Бях там и разполагах с предостатъчно хора, и то само срещу шепа противници. Що се отнася до Лайънел, той наистина притежава завиден ръст. Но я ме погледнете, Рейна, за кого от нас двамата бихте заложили?
Стана й неприятно от тази логика, основана на надменност и го изгледа навъсено.
— Достатъчен е един-единствен мъж с лък и стрела, за да ви повали, Ранулф. Все пак не сте безсмъртен, нали?
— Не съм — съгласи се той. — Но не съм и безмозъчен тъпак. Цели седем години съм се бил за други хора. Нима мислите, че ще се държа лекомислено точно сега, когато се бия за своя сметка?
— Не, не мисля така — отвърна тя с неохота.
— Защо тогава сте се тревожили?
— Жените сме си такива. Не е необходима да е налице някаква сериозна причина, за да се тревожим — отвърна тя раздразнително. — Просто ми дойде отвътре.
— Милейди, преди да ме обсипете с нови загадки, нека ви кажа, че едва стоя на краката си. Не е ли по-добре вместо да ме укорявате за добре свършената работа, да ми предложите баня, трапеза и легло. Знаете ли откога не съм мигнал?
Руменина заля страните й.
— Боже милостиви, защо не ми казахте веднага? Влизайте бързо, милорд, и ще получите всичко онова, за което копнеете.
Тя се изкачи бързо по стълбището, а той се загледа в разлюлените й бедра и поклати глава. Този път би предпочел да не чуе точно тези думи. За пръв път бе толкова изморен, че дори не се канеше да извлече полза от благоприятните обстоятелства.
Рейна не разбра съвсем точно защо се е събудила, но пък още преди да отвори очи осъзна, че леглото до нея е празно. За миг нещо прободе сърцето й, а после се изплаши, забелязвайки, че Ранулф е в стаята. Той стоеше облегнат на подпорите на леглото и я наблюдаваше. Този факт я обезпокои не по-малко от голотата му, окъпана в бронзовото сияние на свещта. Явно, че бе пренебрегнат новата си нощница, независимо че тя бе просната върху раклата пред очите му.
— Случило ли се е нещо, милорд?
— Не, всичко е наред.
— Тогава защо стоите така?
— Наблюдавам ви, докато спите — отвърна той простичко и добави: — А известно ли ви е, че похърквате?
За момент тя загуби дар слово, но успя все пак да му възрази:
— Не, аз не хъркам.
— Хъркате. Макар и не силно.
Колко е ужасно да се говори така на една жена, помисли си тя. За зла участ не можеше да твърди същото и за него.
— Благодаря ви. Щеше да ми е много мъчно, ако си бях останала в неведение относно този факт.
Той се позасмя.
— Не ми се сърдете, малки ми генерале. Все още плувам в блаженство в резултат на подаръка, който получих от вас преди няколко часа. Досега никой не се е грижил тъй нежно за мен.
Нима можеше да му се сърди след такова признание?
— Та аз само ви изкъпах и ви поднесох нещо за ядене. Нищо повече.
— Да, и освен това затоплихте виното, както и постелята ми, затъмнихте прозорците и прогонихте дамите отдолу, за да не вдигат шум и да не смущават съня ми в този тъй ранен час. Милейди, вие дори ме завихте, преди да се измъкнете на пръсти от стаята.
Подкачаше ли я или наистина изразяваше благодарността си? Рейна се изчерви. Мислеше си, че е заспал незабавно. Бе толкова уморен. А тя от своя страна пък почувства толкова голямо облекчение, че той се е завърнал без нито една драскотина, че с радост се зае да го глези. Но нима досега никога не го бяха завивали с любов и нежност? В нея отново се събуди острото желание да обвие ръце около раменете му и двамата да останат дълго прегърнати. Да, но Ранулф не беше дете, което се нуждае от утеха; вълнението й бе наистина малко смешно.