Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Помислих си, че ще спите непробудно до сутринта, милорд. Да не би нещо да смути съня ви?
Да, рече си той наум, бяхте се сгушили в мен. Реши все пак да запази отговора за себе си — този ден вече я бе изчервил веднъж.
— О, не, няколко часа сън ми стигат и се чувствам освежен. Все още не съм привикнал с лукса да спя нормално през нощта. Обаче наистина бях толкова уморен, че направо забравих да попитам за състоянието на Уолтър. Кажете ми, как се чувства той?
— Дойде в съзнание и се заоплаква, както бях предвидила. — Този път поне казваше истината. — А вие ще ми разкажете ли какво точно се случи в Кейф Менър?
— Трябва ли да ви разбирам, че докато съм бил в леглото, все още не сте разпитали хората ми?
Той се усмихна широко и й стана неприятно, че я е разкрил. Колебанието й трая обаче само миг, усмихна се в ответи си призна всичко.
— Ерик ми разказа за вашия двубой с Лайънел.
— Е, и?
— Добре, съгласна съм, нямам причини за тревога — рече тя намусено. — Но както вече казах, жените се тревожат дори и когато нямат сериозни основания.
— Смаян съм, че изобщо изпитвате тревога за мен, милейди.
— Нима мислите, че искам отново да изживея всички мъки, свързани с избора на нов съпруг? — отвърна тя.
— Значи смятате сегашния си съпруг за добър избор, така ли?
— Е, по-скоро ме задоволява.
Той се разсмя гръмогласно.
— Да, понякога думите имат толкова много значения.
Рейна скръцна със зъби.
— Отклонихте се от темата, милорд. Ерик не ми съобщи какво възнамерявате да правите с лейди Луиз.
Той приседна на своята страна на леглото. За миг Рейна се загледа в широкия му, силен гръб — през тялото й премина сладка тръпка, която накара мислите й да се отклонят в съвсем друга посока. Ранулф се облегна на лакти до сами бедрата й и Рейна установи с изненада, че лицето му бе станало извънредно сериозно.
— Вдовицата ще си остане затворена в стаята, докато Сърл оздравее и се ожени за нея — ако, разбира се, все още държи на този брак, след като е опознал нейния коварен характер.
Рейна се вцепени.
— Значи изобщо не сте взели под внимание сър Арнулф, така ли?
— Не. За него съм предвидил Бъркънхем.
— Но това е твърде много! — възкликна тя учудено.
— Защо? Нали сама казахте, че може да му се вярва. Все пак първо ще поговоря с него и чак след това ще го одобря.
— Смятах, че ще дадете Бъркънхем на Уолтър.
— Да, но той не го иска.
— Вярно, така каза, но реших, че се шегува.
Ранулф се усмихна.
— Говореше напълно сериозно. Той знае отлично, че при мен винаги ще има място за него, и то без да го претрупвам с отговорности. Ако го натоваря твърде много, той ще си иде просто у дома, където винаги е добре дошъл и не ще му се налага да върши друго, освен при нужда да води понякога битки.
— В такъв случай защо го изпратихте в Кейф Менър?
Той вдигна рамене.
— За да предотврати евентуалния сблъсък между младоците, ако и двамата пожелаят да спечелят лейди Луиз.
— А ако той самият се бе влюбил в нея?
— Малко вероятно! Защото в последно време Уолтър се интересува твърде много от една от вашите дами. Не сте ли забелязали още?
— Едуина не е никаква дама.
Той се изсмя на пръхтенето, с което тя изрази своето възмущение.
— Не е тя. Интересът му към Едуина се дължи единствено на чисто природни потребности. Все пак един мъж трябва да удовлетвори тези потребности, когато е решил да се жени. Ще одобрите ли, ако се намъкне в леглото на госпожа Флорет?
— Не мога да одобря нито едно от тези действия, щом искате да знаете. Не разбирам защо един мъж да не може да овладее прищевките си за известно време. Щом като Уолтър държи на Флорет — а трябва да ви уверя, че тя ще го приеме с отворени обятия — защо тогава да не почака, докато се оженят? Вие например почакахте. — При тези думи тя го видя да се изчервява за втори път в нейно присъствие. Реакцията му я подлъга да направи заключение, което я нарани дълбоко. — Или може би не сте изчакали?
Той долови болката в нейния глас и я погали по страната.
— Щях ли да бъда толкова нетърпелив след нашата втора сватба, ако бях спал с някоя от вашите женски тук? Трябва да призная обаче, че когато ми хлопнахте вратата под носа, не бях далеч от тази мисъл. А ако сега ми кажете, че помислите са толкова лоши, колкото и делата, направо ще взема да ви напердаша.