Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна безпомощно, разбирайки, че той не говори сериозно.
— Не, няма да кажа подобно нещо. Защото в противен случай ще трябва да заклеймим всеки жив мъж на този свят.
— Радвам се, че можете да се държите разумно — похвали я той и отново се изправи.
Ранулф също бе наясно, че в момента тя не се страхува от телесно наказание, но все пак не бе напълно сигурен дали това е добре или зле. Защото как да държиш жената в покорство, ако не се страхува от наказание? Ако някой ден се наложеше да я набие, тя сигурно щеше да се почувства предадена и нямаше да му прости никога. Нещо, което тежеше значително повече и от най-справедливия пердах. В този миг обаче Ранулф се запита защо ли възприема нещата точно по този начин.
— Всичко наред ли е, Ранулф?
— Мислех си за пленниците — навъси се той. Бе объркан от собствените си мисли и реши да смени темата. — Къде ги заведоха?
— В една от кулите. Трябва да ти кажа, че не очаквах да заловите тези мъже.
— Защо?
— Не вярвах, че вашият замисъл ще успее, след като вместо вестоносец изпратихте в Уорхърст писмо, което не носеше вашия личен знак. Само някой кръгъл глупак би се задействал въз основа на такива непълни и несигурни сведения.
— Разчитах на глупостта на кастелана.
— Защо изобщо постъпихте по подобен начин?
— Нямах никакво желание да гледат на мен като на малоумен, в случай, че планът пропадне.
Тя едва успя да прикрие усмивката си, когато чу тези думи, изпълнени със суетност.
— О, много мъдро от ваша страна, милорд!
Той я изгледа мрачно, тъй като долови насмешката.
— Мъдро или не, но всичко премина според замисъла. И понеже изпратих само едно послание без подпис, сега онези в Уорхърст дори не знаят, че съм участвал в гонитбата и разбойниците са пленени от мен.
— Вие не искахте ли всъщност да ги закарате в Уорхърст? Да не би и по този въпрос да сте променили мнението си?
— На първо време да!
— Не се каните да ги обесите собственоръчно, нали?
— Не се вълнувайте чак толкова, милейди. Ако заслужават, ще увиснат на бесилката. Ако обаче сведенията, които получих от тях за Уорхърст, се окажат верни, те ще получат по-меко наказание, а може дори и да ги освободя. Утре вече ще знам как стоят нещата.
— Как може да вярвате на един разбойник — запротестира тя.
— По същия начин разсъждавах и аз, но сведенията на техния главатар за Кейф Менър се оказаха истина.
— И какво са казали тези хора за Уорхърст?
— Ами това, че тъй цененият от вас лорд Ричард е бил тук в продължение на три седмици, че е напуснал Уорхърст с многобройна войска точно в онази сутрин, в която се натъкнах на многобройна група въоръжени мъже, атакуващи замъка Клайдън, и че пак в онази сутрин се е завърнал ранен в своя град. Човекът спомена и други неща, но… Вие смеете ли се? Какво толкова смешно казах?
Рейна се опита да се овладее, но така и не успя да сподави звънкия си смях. Все пак мрачното изражение на Ранулф я накара да спре, макар и не напълно.
— Само не казвайте, че сте повярвали на тази смешна история.
— И защо да е смешна?
— Каква е според вас причината за нападението на Ричард?
— Ами същата, поради която ви бил нападнал и Рошфор.
— За да ме направи своя жена ли? — Тя се усмихна снизходително. — Забравяте, че бях готова да се омъжа за него.
— Не, нищо не забравям. Само че, кажете ми, Рейна, бяха ли му известни вашите намерения?
Неговият въпрос я отрезви и тя се разсърди на задоволството, изписано по лицето му.
— Независимо дали е знаел или не, вие никога не ще ме убедите, че Ричард е смятал да ми стори зло. Вие не го познавате, Ранулф. Той е най-забавният, най-милият…
— Наистина ли? — прекъсна я мъжът й със саркастична усмивка. — Много ли сте сигурна? Ами ако се окаже, че се е държал съвсем другояче в своето малко кралство? Виждали ли сте го в Уорхърст? Известно ли ви е как се отнася към своите хора и как те към него? — След това той й доразказа онова, което бе научил от разбойника и най-накрая попита: — А какво ще стане, ако поне малка част от всичко това се окаже истина?
— Само защото го твърди някакъв разбойник ли? — надсмя му се тя. — Естествено, че ще ви каже истината за Кейф Менър, след като иска да остане невредим. И тъй като поведението му се е увенчало с успех, той е решил да си измисли още една приказка за несправедливостите, на които е бил изложен, надявайки се по този начин да се докопа до свободата си. Хитър момък, няма що. Само че вие не ще успеете да ме убедите, че Ричард е лош човек. Освен това разбирам защо вярвате на всичките тези безсмислици. — Тя не му даде никаква възможност да я прекъсне, а продължи разгорещено: