Златокосият великан

Тогава Ерик, едва-що изслушал разказа на разбойника, се застъпи за вдовицата.

— Тя е извънредно хубава. Ако Сърл не се бе влюбил веднага в нея, сигурно щях да я пожелая аз. Не е трудно да станеш убиец, за да притежаваш тази жена. Този рицар сигурно се е почувствал заплашен, когато е научил каква е целта на пристигането ни.

Ранулф сметна, че предположението на Ерик е доста правдоподобно, но се оказа, че истината е друга. Трябваше да послуша инстинкта си, който му подсказваше, че не бива да се вярва на дамите, че те са способни на коварство и предателство. Тази тук бе наистина пленителна с пшениченорусите си копринени коси и сапфирени очи, млада и разтреперана от страх — и то съвсем основателно. Идеше му да я обеси, но неговият малък генерал сигурно щеше да възрази.

— Какво означава всичко това, лорд Фиц Хю?

Ранулф извъртя глава, за да види по-добре рицаря, когото бе забелязал още по-рано и за когото предполагаше с право, че е сър Уилям Лайънел. Висок, хубав, с гарвановочерна коса и смели сиви очи — да, този мъж сигурно бе в състояние да възбуди страстта в гърдите на една млада, самотна жена. Но въпросът бе все пак: всъщност кой от двамата желаеше другия и кой — не.

— Ами, ето какво: господарката ви е сметнала, че кандидатите за ръката й са станали малко повечко от необходимото и затова решила да очисти няколко от тях — отвърна Ранулф отвратен.

— Това е много тежко обвинение, милорд.

— Възможно е. И все пак госпожата е виновна.

— Не и докато не сте доказали вината й. Държа да защитя нейната чест, за да се реши този въпрос веднъж завинаги.

Думите му незабавно събудиха интереса на Ранулф и той заразглежда мъжа по-обстойно. Бе достатъчно висок, достатъчно силен и готов за битка. Цяла нощ и цяла сутрин очакваше да влезе в бой, но не би. Нима най-сетне го бе споходил късметът?

— Срещу мен ли?

Всеобщ вик на изненада последва тези думи, но сър Уилям възвърна бързо самообладанието си и кимна рязко с глава. Устата на Ранулф бавно-бавно се разтегна в широка усмивка — нещо, което въздействаше смазващо върху противниците му. Лейди Луиз избухна в плач и обви с ръце раменете на Уилям.

— Не можеш да го победиш — не и него! Моля те, Уилям, не съм сторила нищо; или поне той не може да докаже нищо. А лейди Рейна със сигурност ще се застъпи за мен.

— Спри веднага — прекъсна я грубо Уилям и я изблъска встрани.

— Но той ще те убие!

— Трябвало е да помислиш за последствията, когато си се впуснала в поредната си детинщина.

Обърна й гръб и закрачи към средата на двора. Ранулф кимна на Ерик да придържа дамата, ако рече да припада, след което и той се отправи към младия рицар. Настана кратка пауза, през време на която оръженосецът на сър Уилям му донесе шлема, за да няма разлика във въоръжението на двамата съперници. В следващия миг Ранулф изтегли шпагата от ножницата и нападна.

Той се надяваше да се сблъска най-сетне с достоен съперник и в началото Уилям Лайънел се отбраняваше много сръчно. Движенията и реакциите му бяха бързи и успяваше да отблъсне всички удари с острието и щита. Но това бе и всичко, което успяваше да стори. Както обикновено тактиката на Ранулф не допускаше никакви ответни атаки от страна на противника. Могъщите му удари следваха един след друг без прекъсване, докато най-накрая, изтощен, Лайънел се свлече на колене, без да може дори да вдигне щита си.