Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— А можело ли е да ви следват незабелязано чак от Кейф Менър?
— Да — потвърди Алгар, макар и след известно забавяне. — Истината е, че много-много не обръщахме внимание на пътя. Пък и се смяхме толкова много, че нямаше и да чуем нищо.
— Я ми обясни всичко по-подробно.
— Сър Сърл бе хлътнал по вдовицата, а другите двама рицари постоянно го подкачаха, защото тя не е споделила възхищението му.
Поради инцидента Ранулф просто бе забравил както целта на посещението, така и да попита как са ги приели в Кейф Менър.
— А как се държеше иначе лейди Дьо Бърг?
— Ами, като споменахте за нея, господарю, стори ми се, че се е променила в сравнение с последния път, когато беше в Клайдън.
— Какво по-точно искаш да кажеш?
— Държеше се учтиво, но доста хладно. Все пак нали е вдовица и се нуждае от мъж? Значи би трябвало да посрещне топло цели трима хубави рицари. Само че тя бе доволна, когато си тръгнаха.
— Някой спомена ли й причината за посещението?
— Сигурно от сър Сърл… беше направо запленен от нея.
— А той обиди ли госпожата по някакъв начин?
— С уверения във вечна любов ли? Едва ли.
Ранулф изпръхтя.
— Значи сигурно не се е държал тактично. Лейди Дьо Бърг прояви ли някакво недоволство от Ерик и Уолтър… те държаха ли се невъзпитано?
— Съвсем не. Именно затова държането й ни се стори странно.
— А знаеш ли нещо относно причините за нейното държане?
— Да. — Тази дума бе произнесена от предводителя на разбойниците, който явно не се боеше до привлече вниманието на Ранулф отново върху себе си. — Според слуховете, лейди Дьо Бърг е загубила сърцето си по Уилям Лайънел, един от нейните рицари-охранители. Ако се е заинатила да се омъжи за него, то едва ли е посрещнала другите кандидати с отворени обятия, нали?
— А ти откъде знаеш? — попита Ранулф. Мъжът вдигна равнодушно рамене.
— И ние си имаме осведомители. Бяхме известени например и за вашата първа поява в Клайдън. Знаем също и кого обърнахте в бягство онази сутрин.
— Това знаем и ние.
— Наистина ли, господарю?
Думите бяха произнесени с тон, който не оставяше съмнение, че разбойникът е осведомен за неща, от които Ранулф си няма и понятие. Тъкмо този тон никак не се хареса на великана, той рязко сграбчи пленника за дрехата и го вдигна на равнището на очите си.
— Ще сториш много добре, ако незабавно изплюеш всичко, което знаеш. Защото иначе ще си спомня защо двамата с теб сега сме тук.
— Те избягаха по посока на Уорхърст.
— Лъжеш — изсъска Ранулф. — Всички в околността знаят, че тамошният кастелан е кръгъл малоумник.
— Вярно, така е, но същото не се отнася за неговия господар. През цялата седмица лорд Ричард бе в Уорхърст и в споменатата сутрин той придружи хората си. Както те, така и той не носеха цветовете му. Аз лично го видях, когато се завърна в Уорхърст с рана на дясното рамо. Няма начин да не позная негодяя, който ме превърна в разбойник само защото бе хвърлил око на жена ми.
Ранулф бавно постави мъжа обратно на земята и внезапно избухна в гръмогласен смях за всеобщо удивление на присъстващите. Нима малкият му генерал се бе лъгал толкова много в лорда, за когото се е канела да се омъжи? И нима същият този лорд е бил толкова неосведомен относно истинските намерения на Рейна, че е понечил да я вземе насила за жена? Сили небесни, това пък ако не е най-невероятната смешка, с която се бе сблъсквал някога! Най-сетне Ранулф успя да се овладее и изгледа разбойника с присвити очи.
— Ти знаеш страшно много, господинчо!
Мъжът изпъна вдървено тялото си.
— За вдовицата Дьо Бърг сведенията ми почиват на слухове. Тя е млада и в известен смисъл е все още дете. Аз самият първи бих се усъмнил, че именно тя е изпратил въоръжен отряд след хората ви. Това, което знам обаче със сигурност е, че моите хора нямат нищо общо със случилото се и че нападателите са дошли откъм Кейф Менър. Не правя изводи от тези факти. А що се отнася до казаното от мен за Ричард от Уорхърст, то си е чистата истина.
— Това го казваш ти. Но пак ти призна, че имаш сериозни основания да очерниш името му — рече Ранулф без раздразнение.
— Да, имам такива причини — както впрочем и всички останали около мен. Баща му е силен и той си мисли, че може да пренебрегне правото и закона. В Уорхърст този човек си позволява какво ли не, тъй като там никой не смее да му възрази. А ако все пак някой се опита, бързо-бързо се присъединява към нашата компания.
— Значи твърдиш, че всички вие сте дошли от Уорхърст, така ли?