Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
На Изток разказват древната история, че в една страна някога съществувала стена на тайните. Ако някой се изкачвал на тази стена, за да погледне оттатък, вместо да се върне и да разкаже какво вижда, той се усмихвал, скачал там и никога не се връщал назад. Така на хората от тази страна им станало много любопитно да узнаят, що за тайна се намира зад стената. Веднъж, когато един човек се изкачил на стената, те приковали краката му с вериги и го задържали, за да не може да скочи оттатък. Когато погледнал към другата страна, той също изпаднал във възторг от това, което видял и се усмихнал, а тези, които стояли в подножието на стената, желаещи да узнаят, какво ще разкаже, го издърпали назад. За тяхно голямо разочарование, той загубил речта си.
Тайната на живота притежава огромно очарование, всяка душа се стреми да я узнае, но когато някой иска да обясни тайната на живота, думите изчезват, стават недостатъчни, неадекватни. Съществуват множество причини за това безмълвие. Първата причина е, че когато човек, видял това, което се намира от другата страна на стената, се връща обратно, той се озовава сред деца. Всички неща, на които хората придават огромна важност и значение, му се виждат непотребни и смешни. За него истина и факт са две различни неща, а за всички останали истина и факт са едно и също нещо.
Последователите на различни вери и религии, които имат несъвпадащи мнения и идеи, спорят и доказват и с това отделят себе си един от друг. Нима като спорят, те се различават в осъзнаването, е реализацията на истината? Не. Всички различия и спорове се предизвикват от различни факти. Съществуват много факти, но само една истина, има много звезди и едно слънце, и когато слънцето изгрее, звездите избледняват. За този, пред когото е изгряло слънцето, за когото се е проявила истината, фактите имат малко значение. Светлината на истината, падаща върху фактите, ги заставя да изчезнат.
Ние често срещаме глухонеми хора — хора глухи и неми. Това говори, че глухотата, и немотата са свързани и от определена гледна точка да бъдеш глух е същото като да бъдеш ням. То е като двата края на една линия: когато гледате само краищата, можете да ги обозначите като „глух“ и „ням“, когато гледате на линията в цялост, тя е една. Точно такова е и възприятието и изражението на същността на двата края на една линия. С други думи, речта и слухът са едно и също. Ако е загубено едното, загубва се и другото.
Разликата между науката и мистицизма е незначителна; тя е само в дължината на пътя: науката може да измине едно разстояние, мистицизмът отива по-далече. Разглеждайки идеята на творението от материална гледна точка, ученият стига до осъзнаването, че съществуват определени елементи, които предизвикват творчество и формират всевъзможни обекти. Когато развива тази идея, той стига до молекулите, атомите и електроните, след това идва до вибрациите и спира тук. Той казва, че в основа на цялото творение е движението, а най-финия аспект на движението наричаме вибрация.
Ведантата говори за Нада Брахма, звукът-Бог, имайки предвид, че дума, звук или вибрация е творящият аспект на Бога. Това показва, че мистикът не се отличава много от учения, който твърди, че движението е основа на цялото творение. Когато човек наблюдава това сходство между концепциите на съвременните учени, мистиците и учителите от древните времена, той започва да се съгласява със Соломон, че няма нищо ново под слънцето. Разликата е, че мистиците от древността не са създавали ограничения, наричани движения или вибрации, а са проследявали източника в божествения дух.
В съответствие с гледната точка на мистика, това, което е съществувало преди творението, е съвършеният Съществуващ. Съвършен не в обичайния смисъл на думата. Във всекидневните разговори ние наричаме много ограничени неща съвършени, а в духовния смисъла на тази дума. Духът на съвършенството е по-висш от думата. Под Божествено съвършенство мистикът подразбира съвършенството на красотата, мъдростта и силата, съвършенството на любовта и съвършенството на поко. Но в същото време там, където има очи, трябва да има и предмет, който може да се гледа, да му се възхищаваме — така се изпълнява предназначението на очите. Там, където съществуват уши, трябва да има и звук, който може да се чуе, за да се наслаждаваме на неговата красота — в това е същността на съществуването на ушите.
Така за съвършения Съществуващ, за да осъзнае Своето собствено съвършенство, е било необходимо да сътвори ограниченото съвършенство, подобно на Неговото Същество. Това става по пътя на разделението на единния принцип на три аспекта. Това в действителност е и тайната, стояща зад идеята за троицата: виждащ, видимо и поглед.